сряда, 9 май 2018 г.

Орденът на библиотекарите – Ex Libris



от Христо Симеонов

    Като се замисля, връзката между настолните игри и книгите е някак естествено обоснована.  Бързам да подчертая, че говоря за хартиените книги, а не са модерните им електронни събратя. А защо си позволявам това заключение ще ви стане ясно, когато се замислите над една дребна, но пък ужасно съществена подробност. Ако не обичате да четете, то едва ли ще обичате да играете настолни игри, защото подготовката за тях изисква...да прочетете правилата.

    И ако горния параграф не ми се получи особено смислено и оригинално, то бързам да ви кажа, че литературата си е класическа тема в настолните игри. И по-специално – библиотечната дейност. Само един поглед в интернет енциклопедията boardgamegeek.com и ще се уверите в правотата ми. В една дузина игри ще се опитвате да менажирате библиотека , подбирайки най-новите или пък най-недостъпните книги. Игрите споделящи тази тема ще ви отведат на различни места – от древните, антични времена изпълнени с толкова загубено знание, през мрачните средни векове, та до бурното ни съвремие.

    Играта, за която ще ви говоря в следващите редове се обляга изцяло на литературната тема, поставяйки ви в обувките на кандидат-библиотекар. Тя залага на добре позната и бих я нарекъл фундаментална централна геймплей механика, към която са добавени няколко оригинални хрумвания и впечатляваща визия. Четете надолу, за да научите повечко.


Мечтаната професия

"Специалните работници" са върховен щрих в геймплея на играта
    “Ex Libris” е настолна игра с поставяне на работници за двама до четирима играчи. Дизайнер на играта е Адам Макайвър, който е познат от работата си като творчески директор на заглавия като "Gold West", "World’s Fair 1893", "Flip City", "Yokohama" и много други. Като дизайнер е „отговорен“ и за още няколко не толкова популярни настолни игри. Издатели на играта са Renegade Games Studios.
Ето и още от тях

    “Ex Libris” пренася играчите в едно китно и жизнерадостно гномско градче, ситуирано в неназовано фентъзи кралство. Вие влизате в ролята на колекционери на редки, ценни книги, пред които се отваря възможност да реализират мечтаната си професия - върховен уредник на градската библиотека ! За целта обаче ще трябва да се докажете като най-смелия, най-организирания и най-подредения библиотекар, събирайки най-впечатляващата колекция от книги.

Въздещъсите шест жанра в гномската литература
    В “Ex Libris” всеки от играчите изгражда пред себе си своеобразна колекция от книги, под формата на карти. Върху всяка карта има отбелязани няколко книги, означени с началната буква на заглавията им и със специален символ отнасящ ги към един от шестте познати на гномската общност жанра. Всъщност може най-логично би било да ви разкрия каква е целта в “Ex Libris”. Играта приключва тогава, когато някой от играчите събере пред себе си определен брой карти ( в зависимост от броя на играчите ), формиращи неговата библиотека. След това се преминава през многоетапно точкуване, което определя крайния победител. Въпросното многократно точкуване включва няколко категории, като по-голямата част от тях варират от игрова сесия до игрова сесия и допринасят за вълнуващото разнообразие и преигравамемост, което “Ex Libris” предоставя. 

Най-търсени книги и "забранени" книги
    На първо място е важно вашата библиотека да бъде подредена по азбучен ред, като всяка неправилно поставена карта, съдържаща книги, се обръща с лицето надолу и не ви носи точки. След което отбелязвате точки за стабилността на вашата библиотека и за това доколко сте спазили правилата за поставяне на карти. Третата категория включва случаен избор на един от жанровете, които ще бъде високо ценен от журито и искате да имате най-много книги от него. Следващата категория пък включва забранен жанр книги и всяка една от тях, която придобиете ще ви носи минус точки в края на играта. И докато категориите „бестселър“ и „забранена книга“ са видими и общи за всички играчи, то тайно всеки от вас получава и един персонален жанр книги, от който да събира. И за капак, за да подчертае богатия стратегически геймплей на “Ex Libris”, в края на играта получавате и допълнителен набор точки за всяка книга, от жанра в който сте събрали най-малко книги т.е. насърчава ви да не се фокусирате само върху книги от един жанр, а да събирате от всички...без забранените.

    И след това дълго и предълго обяснение на финалното точкуване в “Ex Libris”, с което всъщност започва и всяка игрова сесия е време да си поговорим как АДЖЕБА ( език, любим и роден ) ги събирате тези книги.
Библиотечно дело

А нормалните ви работници са гноми
    Както вече стана дума, “Ex Libris” е игра с "поставяне на работници"/ "worker placement games" /. В своята същина, тя не изневерява на основите на жанра – поставяте работник, извършвате действие. Това, което прави играта интригуваща и разнообразна са „специалните“ ви бачкатори.

    Преди началото на всяка игрова сесия на “Ex Libris” си избирате „специален“ работник. Последния пристига с богато илюстрован борд, съдържащ специалното му умение и собствена фигурка. Изборът на „специалните“ работници е вълнуващо богат и заразително забавен. Имате снежен човек, „замразяващ“ локации, жадна за прашасали томове мумия, агресивен читател под формата на трол и още десетина други...сред които и ИКОНИЧНОТО за всички ролеви фенове желатиново кубче ! Последното няма как да не предизвика усмивки сред мнозина от вас.  
Бързам да внеса едно уточнение обаче. Като казах „собствена фигурка“, не очаквайте детайлна миниатюра тип „Cool Mini, заради вас няма да ям този месец“. В този случай си говорим за вариации на мийпъли, които обаче са супер симпатични и запомнящи се. Още по-симпатично и доста по-интригуващо е, че всеки „специален работник“ си има собствено, уникално умение, което „чупи“ правилата на играта във ваша полза. Уменията не са нещо невиждано и смея да твърдя, че не са особено балансирани, като си има няколко откровено глупави, но не вярвам това да навреди на цялостното ви усещане за играта.

Локациите с действия идват от специално, внушително тесте
    Да се върнем и на нея. Една от най-интересните концепции в “Ex Libris” е константната промяна на локациите, които може да активирате с работниците си. Всеки рунд от специално тесте се тегли плочка с локация, даваща ви разнообразни опции за действие. Последните включват манипулирани на картите от ръката ви, на тези от тестето и евентуалното им поставяне в персоналната ви библиотека, която градите на игралната маса пред себе си. В края на всеки рунд пък плочката с най-нисък номер се „заключва“ в центъра на игралното поле, като остава достъпна и за следващите рундове, а всички останали се отстраняват.

"Заключените" локации остават на централния борд
    Така в “Ex Libris” броя на локации, върху които да разполагате работници се изгражда непрестанно в хода на цялата игра и никога не е окончателен. Възможно е дадена локация да се появи само веднъж, за само един ход в игра и след това да изчезне, понеже е маркирана с по-голям номер. Положението допълнително се усложнява и от факта, че върху всяка плочка с локация има точно определени позиции, за точно определена бройка работници, които могат да я активират. Така правилната стратегия и бърза мисъл са от ключово значение, защото ако се замотаете, може никога да не стигнете до възможност да използвате  дадена локация.

Поставяте работник или на централна локация или на персоналното ви табло
    Последното не е толкова фатално, защото в “Ex Libris” всеки играч разполага и с персоналното си табло, пристигащо със „специалния“ му работник, върху което има налично едно действие, еднакво за всички играчи. Така винаги имате някакъв ход в “Ex Libris”, който освен това не е и никак лошо – или теглите карта или поставяте такава в персоналната ви библиотека пред вас.

Картите с книги са "маята" на Ex Libris
    От самото начало на това ревю ви говоря за пустите му карти и е време да ви разкрие най-важното за тях.  Първо в играта ще откриете сто петдесет и две от тях. Всяка една е обозначена с буква в горния ляв ъгъл, която символизира факта, че всички книги изобразени на картата започват с нея. Именно по тази буква трябва да се ориентирате на коя позиция в библиотеката си да поставите карата...защото веднъж поставена, една карта не може да променя местоположението си, освен ако специалне ефект не ви разреши последното. Освен буква върву всяка карта има изобразени и символи, символизиращи шестте жанра в гномската литература. Последните ако помните искате да събирата или да избягвате, когато говорим за „забранените книги“.

Обърнете внимание на тези заглавия :)
    Така неусетно стигаме и  до най-най-най-якият елемент от “Ex Libris”, който няма нищо общо с геймплея на играта, а е просто един изключително симпатичен гъдел за всички нърски народец по земята. Върху всяка карта има нарисувани книги...и заглавието на всяка една книга е уникално ! И много забавно. Сред тях ще откриете заглавия като - "Бързи магии за заети магьосници" ; "Бързи начини да провалите нечии ден" ; "Незабравими заклинания за забравими хорица" ; "Никога незапочнала история" ; "Наръчник на некромансъри за сортиране на скелети" ; "Пенатаграми и маринована шунка" ; "Домашни животни, за които може да съжалявате" и още много все в този дух ! Мога да изброявам така още няколко страници. Толкова страхотно са тези измислени заглавията на книгите. Още по-вълнуващото е, че както виждате те звучат заразително забавно дори в български превод ( на английски ще се съсипете от смях ). В тия заглавия също така има закодирано страшно много намигвания към геймъри и по-специално, към любителите на ролеви игри и всякаки фентъзи теми. Както казах – любимият ми щрих от “Ex Libris”, който няма никакво значение за геймплея, но е щипката магия, която прави тази игра толкова заразително забавна.

В шарения свят на гномите и сериозната литература

Ситничният текст си е мъка
    “Ex Libris” е изключително забавна и симпатична „worker placement” игра. Без гръмки обещания и тупане в гърдите за невиждани и нечувани механики, играта предлага добре изпитани формули, без те да изглеждат скучни. В геймплея на “Ex Libris” ще откриете толкова познати неща – „специални“ работници, специални умения, събиране на колекции. Но начина по които са представени те, с тази щипка хумор, е страхотно заразителен.

КАРТИТЕЕЕЕ

    Цялостното визуално оформление на “Ex Libris” спомага изключително много за успеха на играта. Всичко е красиво, шарено и светло, илюстровано в един стил напомнящ за старите книжки с приказки. Цялата тема на играта, включваща в центъра симпатичното гномско селце е като излязла от класическите истории на Андересен или Братя Грим. Разнообразните и запомнящи се заглавия на всяка една от книгите пък са абсолютен успех и ще ви грабнат напълно. Ако трябва да имам критика към играта и да посоча един единствен минус, то това е дребния шрифт на текста по картите с локации, за който може да ви се наложи да използвате лупа. Последният е жертван за сметка на красивите илюстрации, което малко дразни, защото ще трябва буквално да навирате плочките пред очите си, за да прочетете за какво иде реч.

   Казвайки ви всичко това обаче, не мога да променя оценката си за “Ex Libris”. А тя е, че това е една чудесна лека,“евро“ игра с поставяне на работници, която е супер подходяща за геймъри от всякакъв калибър. Смея дори да я препоръчам специално за ученици в началните класове, защото може да им помогне да развият любов към книгите и литературата като цяло. “Ex Libris” е една повече от отлична игра, която без да се замислям ще ви препоръчам, като едно от най-стойностните заглавия за изминалата година.

Препоръчвам задължително ЗА :

1. Библиотекари
2. Ученици
3. Нърдове

Оценка :

Визуално оформление и компоненти : 6 / 6

Геймплей : 5 / 6

Преиграваемост : 5 / 6


Крайна оценка : 5 / 6




Няма коментари:

Публикуване на коментар