четвъртък, 11 януари 2018 г.

Инспектори и изпити- Deadline


От Христо Симеонов

    Роматиката на класическите криминални истории, тези разказващи за проницателни детективи, корави ченгета и фатални красавици, винаги е срещала внушителна маса почитатели. Как ви звучи, ако успеем да я пренесем в съвременните настолни игри ? Лично за мен, това звучи като една отлична комбинация, нали ? Още повече в епохата на „storytelling” игрите, които буквално заляха пазара през послените няколко години.

    Затова и “Deadline” бе едно от шумно рекламираните заглавия през миналата година. Най-силният коз на играта без съмнение бе интригуващата тема, като оставаше отворен въпроса,  доколко добре тя ще бъде интегрирана посредсвом визия и геймплей механики. Какъв беше крайния резултат - бързам да ви кажа в следващите редове.



Из дневника на едно ченге

Оскъдните токени в играта
   “Deadline” е кооперативна игра с карти за двама до четирима играчи. Дизайнери са Адам Уест и Дан Шнаке, известни в хобито като дуото зад отличните "Ninjato" и "Wizards of the West". Издатели са "Wizkids".

    “Deadline” ни пренася в Ню Йорк, градът, който никога не спи, в средата на 30-те години на XX век. Играчите влизат в ролята на детективи на свободна практика, които са наети от интригуващ работодател, за да разплетат серия от загадъчни криминални случаи. Всяка от тези мистерии идва под формата на история или „случай“. В кутията към играта ще откриете дванадесет случая, в които да изпробвате свойте дедуктивни умения.

    Казвайки всичко това, бързам да ви кажа, че “Deadline” е игра, която трудно може да се характеризира към който и да е жанр в хобито. Тя не е модулна игра, нито пък "легаси" такава. Пресилено е ако бих я определил и като "storytelling" заглавие, защото вие реално не разказвате истории...те са разказани предварително. В комплекта на “Deadline” ще откриете дванадесет предварително конструирани криминални истории. Всяка от тях идва под формата на тесте с карти. Картите са двустранни, като върху лицевата им част е посочена локация, място преставляващо интерес за разследването или личност, в качеството й на заподозрян. Върху всяка карта има изобразени и редица от символи. На гърба на картите пък ще откриете кратък текст, разкриващ ви нишка от историята.

    В началото на всяка игрова сесия избирате "случай", който ще разплитате и прочитате увода към него от специална книжка озаглавена "Case book", която ще откриете към играта.  В нея ще откриете и реда за подготовката за игра. След което стигаме до един от най-приятните елементи в “Deadline” -избора на персонажи. Всеки играч се превъплъщава в детектив, който ако съдим по името му, е далечен роднина на някой популярна личност от света на криминалните филми и романи. Имаме Pete Lorry, който вероятно е братовчед на култовия актьор от унгарско-америкаснки произход Питър Лори известен на екрана с детективската поредица за д-р Мото. А защо не Phylis Marlena, която удивително ни напомня за легендарната германска актриса Марлене Дитрих. Или пък Eve Gardner, която вероятно е версия от друго измерение на незабравимата Ава Гарднър. Всичко това, всички тези неслучайно търсени прилики, нямат никакво геймплей отношение. Просто са едно намигване, един гъдел за всички фенове на криминалните истории, за което няма как да не изкажа едно голямо "благодаря" на екипа зад “Deadline”. За малко да забравя - Ray Chandler, алтер егото на "папата" на криминалната литература Реймънд Чандлър също е в играта. Добър ход, WizKids !

Заплетени загадки


"Lead" тестето
Всичко в “Deadline” се върти около тесте с карти, обозначени като "lead" карти и споменатите по-горе символи, които са изобразени по тях. Когато говоря за геймплея на играта стигам и до момента, когато огромния ми ентусизъм по нея започва бавно да угасва. На фона на цялата тази култова детективска тема за която ви говоря, подплътена с култови намигвания към всички фенове на жанра...основната геймплей механика е толкова абстракна и скучна, че само след няколко минути в компанията на “Deadline” ще забравите какво играете.
Така си редим карти и "разследваме"...
    За да провеждате разследването си, трябва да проучвате локации или персони замесени в него. Това става когато събирате символи. На гръба на всяка карта от тестето на избрания случай има определена комбинация от следните символи - чаша уиски, пистолет, шапка, пачка долари и кутия цигари. Играеки карти от "lead" тестето, трябва да съберете нужните символи. Картите играете, следвайки определени, сухи правила на поставяне. Без значение от всичко друго изобразено по тях. А по последните има както име - култово местенце в Ню Йорк, така и прилична черно-бяла илюстрация и малко описателен текст. Нищо от това, уви, няма значние. В “Deadline” ви интересува само трите иконки изобразени в долния край на всяка "lead" карта и как ще паснат те в "схемата" ви. Всеки ход или играете карта или използвате специалното си умение.

    Надух ви главата за детективите в “Deadline”, а забравих да кажа най-важното - всеки си има специално умение ! Уменията не са нищо особено, но определено са свеж полъх и ви дават опции за преиграваемост. В голямата си част те са свързани с манипулиране на тестето с "lead" карти. 


"Plot twist" ли бе да го опишеш
    И за да е не е всичко усмивки и цветя, в "lead" тестето най-нахално са се намъкнали "plot twist"/ обрат в сюжета / карти. Звучи ви като нещо, което АХА и ще превърне “Deadline” в "storytelling" игра, но отново грешите. Споменатите карти споделят няколко скучни общи елемента - една и съща илюстрация ( безумно решение ) и набор от две-три вариации на наименование. Нито текст, нито и помен от някакво завързане на сюжета. "Plot twist" в “Deadline” са тук са да ви объркат добре подредената игра, с редица неприятни ефект, като това да имате нужда от допълнителен символ за всяка разследване, намаляне на лимита от карти, които може да държите в ръка или директен "червен картон" от разследването.


Криминалните случаи
    Как всъщност протича едно "разследване" в “Deadline” ? Играчите играят карти или използват специалното си умение ( веднъж на "разследване" ) докато се случат две неща. Или успявате да съберете нужните символи, което води до обръщане на картата от "случая" и прочитане на текста на гърба й. Или не събирате символите, но не може и да играете карта или да използвате умение, което води до приключване на "разследването" за вас. Когато всички около масата са аут, рунда свърша, а като цена за лошите ви резултати плащате с токен "патрон". Имате точно три такива токена за цяла игра. Когато ги "изгърмите", започвате да плащате с карти от "случая". Как става това ли ? Ами като вземете карта и я върнете в кутията. Тематично си го представете така - некадърната ви детективска работа води до това, че "следите изстиват", както се казва на крими език.


Голямото четене
    И играта продължава в този маниер...докато изчерпите тестето по дадения "случай". Всъщност в “Deadline” няма точно фиксиран финал, няма условия за победа, нито определени условия за загуба. Казах ви, “Deadline” е игра, която трудно може да се причисли към който и да е жанр. Това се дължи на факта, че в комплекта към нея, удобно настанени, ще откриете още две книжки. Първата, съдържа въпроси към разследването. Когато приключите даден случай я отваряте и си задавате общо, като група, въпросите вътре. Колкото повече правилни отговори дадете, толкова по-високо по скалата за успешни детективи сте се класирали. А за да отговорите на повече въпроси, трябва да сте "разследвали" успешно колкото се може повече от картите в "случая". Във втората книжка пък е решението на случая. Отваряте я накрая и проверявате отговорите си с нея.

    И това е. “Deadline” - игра с толкова вълнуваща криминална тема, която всъщност е един добър изпит за детективи. Няма край на света, няма пандемия или зли извънземни. Затваряте случая и започвате нов. Вероятно за мнозина от вас, това ще е удовлетворяващо...за мен, уви, не бе толкова. Липсва ми голямото УАУ... 


В търсене на голямото "УАУ"


    “Deadline” е изключително странна игра. Темата ви грабва още от илюстрацията на кутията, кара ви да се влюбите в нея, когато прочетете краткото описание за играта и да я желаете страстно, още когато отворите първия случай. И след това идва геймплея. Абстрактен, сух, дори скучен на моменти. Един абсолютно нетематичен пъзел, нямащ нищо общо с детективска работа.

    Ще кажете - "Ицо, това е защото “Deadline” не е разточителна престрелка с миниатюри "ала СMON", в която да се гоним из красиво илюстрован борд и да се стреляме със зарчета. Нищо не си разбрал !". Не е така, разбрах. Разбрах, че “Deadline” не е игра и никога не е била замисляна като игра. Дори не трябва да се рекламира като игра. “Deadline” е едно социално преживяване. Когато оставим настрана геймплея разбираме, че играта всъщност е един неангажиращ тест по дедукция. Четете си историйки и се опитвате да хванете лошите. Нещо като дъждовен следобед с криминален роман...само че в компанията на приятели...Което всъщност не е толкова лошо, нали ?

    “Deadline” е странна игра. От тези игри, които няма как да препоръчаш масово. Нито пък ще се харесат масово. Но ако си падате по груповото разплитане на загадки, ако си търсите предизвикателни криминални истории, с които да раздвижите сивото си вещество “Deadline” е вашата игра. 

Препоръчвам задължително ЗА :

1. Детективи
2. Любители на криминални истории
3. Ако си търсите тест по дедукция

Оценка : 

Визуално оформление и компоненти : 4 / 6

Геймплей : 3.5 / 6

Преиграваемост : 4 / 6


Крайна оценка : 4 / 6

"Deadline" може да откриете при нашите авери от ozone.bg
ЦЪКНИ МЕЕ !!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар