сряда, 15 ноември 2017 г.

Мистерията на изгубената колония - Spirit Island


От Христо Симеонов

    "…Играчите влизат в ролята на командири на експедиционни войски, изпратени от някоя от могъщите монархии в епохата на Великите географски открития. В серия от ходове вашата задача е да колонизирате колкото се може по-голяма част от новооткритите земи, в името на вашия славен монарх. Колонизирането става посредством изграждате на система от поселища, установяване на търговски връзки с родната земя и утвърждаване на културни и религиозни..." Искате нещо политически коректно ли ? Добре.

"...Попадате на непознат и необитаем остров, предлагащ отлични условия за живот и богати източници на природни богатства. Трупайки средства под формата на разнообразни ресурси – овце, дърво, камък и злато, вие се стремите да създадете мрежа от селища за вашия народ, които да се установи на острова и да го завладее..." И това ли не става ? Тогава нека да преместим стрелките на часовника няколко столетия напред ?

"...Играчите влизат в ролята на капитани на звездни заселнически космически кораби, които са достигнали до заветната цел на мисията си – нова,неизследвана планета, представляваща решение на всички земни проблеми. Всеки от вас представлява някоя държава или могъща земна корпорация, която се стреми да колонизира планетата, осигурявайки си достъп до подземни й богатства. На планетата откривате и следи от отдавна изчезнала извънземна цивилизация, които се изразяват в причудливи и мистични артефакти..."

Загадъчният остров
   Няма смисъл. Отказвам се. Прости ми, скъпи Ктулу и вие свирепи викинги, но ако в настолните игри има наистина една основна, доминираща тема, то тя без никакво съмнение е „колонизирането“. Дали пренасяйки ни столетия назад, в епохата на Великите географски открития или запращайки ни в загадъчния мрак на звездите, дизайнерите на настолни игри си умират да ни карат да строим селища, да покоряваме местни народи, да търгуваме...абе да колонизираме, в целия съмнителен блясък на тази дума. 

    Замисляли ли сте, какво щеше да бъде да преминем от другата страна на бариерата ? Да слезем от конете, да оставим барута в кесиите, да приберем бластерите и да паркираме междузвездните колонизаторски кораби в хангарите ? Да се вмъкнем в обувките на „колонизираните“, на местните, на тези, на които им се изсипват на главата една тумба нахални пришълци. Ако и вие като мен се чудите, дойде време да разберем, с една игра, която се появи в разгара на лятото. Игра за която не се говори много, но повярвайте ми, тя идва да предложи ужасно много.


Живият остров

Реалистичната версия на борда е страхотна
    “Spirit Island” е кооперативна игра с карти за до четирима играчи. Дизайнер е Ерик Рюйс, за когото това е мащабен дебют в хобито. Издатели на играта са  „Greater then Games, под шапката на линията им „Fabled Nexus.

   В “Spirit Island“ играчите влизат в ролята на защитници на китен, райски остров, обект на чуждоземна колонизация. И като казвам защитници, не си мислете за индианци, аборигени или други симпатични древни култури, изправяли се срещу агресивна експедиционна армия. За да опазите острова, вие се превъплъщавате в ролята на духовете, на свръхестествени сили стоящи зад всички природни феномени около нас. На ваше разположение е унищожителната мощ на огъня, възраждащата сила на реките, вечния и всепоглъщащ мрак на океанските дълбини, стаената сила на горите и други.

Dahan или туземците са представени така в играта
 В “Spirit Island“ ще открийте осем природни стихии. Всяка пристигаща с персонално табло, върху което са поместени тонове полезна и тематична информация. Като начало, всяка природна стихия си има кратка история ( да ви вкара "във филма", както се казва ) и изумително впечатляващо изображение. Върху персоналните табла ще откриете специалните умения на дадения дух и стила му на игра, който го отличава от останалите.

Огънят, Бурята, Океанът и Земята
    Във “Spirit Island“, всяка една от възможните природни стихии до които имате достъп притежават свой собствен стил на игра. То е подплатен със специфични специални умения и тесте със стартови карти, изобразяващо силите ви. Именно това е и първия зашеметяващ елемент в “Spirit Island“. Всеки дух е както тематично така и геймплей уникален. Например, духа на „Земята“ залага на защитни умения, развитието му е чувствително по-бавно от това на другите природни сили, но в късните етапи на играта, мощта му е значителна. Духа на „Бурите“ пък залага на груба и първична сила, която му позволява да изпепелява колонизаторите, но пък няма почти никакви възможностти да защитава земята на острова и местното население.

    Да, има си индианци в “Spirit Island“. Тяхната роля обаче е да бъдат инструмент във вашите ръце. Манипулирате ги, за да отбранявате острова. От какво го отбранявате ли ? От колонизаторите, разбира се, които следват класическия инвазиционен модел – превземаме земята, избиваме местните, разрушаваме  поселищата им, опожаряваме горите, пресушаваме реките и индустриализираме всичко.

    Подобно на множество други кооперативни игри и в “Spirit Island“ има само един начин да достигнете до крайна победа, а загубата може да ви навести по няколко различни пътеки.  Ако успеете да прогоните колонизаторите от острова, печелите игра. Ако обаче те „отровят“ по-голямата част от земята на острова, ако унищожат дори и един от духовете или ако селата и градовете им станат прекалено много, то играчите, като група, претърпяват поражение.

Стихии срещу пушки

Още четири прелюбопитни природни сили
    Да се опитвам да ви обясня правилата на “Spirit Island“ би било ненужно дълго и тягосно  занятие - затова ще се постарая да ви представя нейните най-силни страни. Да, играта е комплексна и това е както едно от основните й оръжия, така и един от най-големите й недостатъци. “Spirit Island“ вероятно е най-сложната кооперативн игра, която може да откриете на пазара. Ще си позволя да я нарека : „най-геймърската кооперативна игра“. Именно с такова усещане оставам след всяка игрова сесия. “Spirit Island“ определено не е поредния “Pandemic” клонинг. Комплексният й геймплей ще стопли душата на всеки истински геймър и вероятно ще изправи пред изпитание тези от вас, предпочитащи по-леки игрички.

На това табло менажирате огромна част от случващото се в играта
    Първото нещо, което веднага прави впечатление в “Spirit Island“ е, цялостното усещане от играта. В кооперативните игри сме свикнали да „гасим пожари“. Играчите буквално търчат из игралното поле, справяйки се с разнообразни препятствия, опитвайки се да запушват пробойни тук и там. В “Spirit Island“ основата на геймлея се върти около „area control / „териториален контрол“ механиката. Звучи ви странно като дизайнерско решение, но всъщност е изумително тематично. Влиянието или територията на всеки един от природните духове се отбелязва посредством дървени маркери. За да използвате силите си, то трябва да имате съответното присъствие върху игралното поле. Някои умения, например, се активират на разстояние до две поле от вашата позиция, докато пък за други трябва да имате токен за контрол в територията , в която желаете да използвате силата си.

Персоналните ви табла за пълни с всякаква полезна информация
    Така дълбоко в самата си същност “Spirit Island“ е “area control” игра. А това е нещо удивително иновативно. Самата идея, за кооперативност в игра с “area control” звучи като богохулство и всеки от вас докоснал се до игри в този жанр ще разбере за какво говоря. Но в “Spirit Island“ механиката работи и то по един чудесен начин. Нещо повече, вие трябва да имате „присъствие“ върху игралното табло. Ако в даден момент някой измежду духовете остане без токен за контрол върху борда, то играта приключва с внезапна смърт за всички играчи. От тематична страна – една от природните сили властваща над острова е унищожена. Нужно ли е да ви казвам, че това е една перфектна симбиоза между тема и механика !

Токените разполагате от вашето табло върху игралното поле
    Искам обаче да ви върна върху персоналните табла на природните сили, за които вече ви говорих по-горе. Върху него се открояват две скали, всяка включваща няколко прогресивно развиващи се позиции, които в началото покривате с въпросните дървени маркери за контрол. Те измерват двата основни „ресурса“ в “Spirit Island“ – „енергия“ и брой картите, които може да изграете в даден ход. Може да ги разглеждате като своеобразно мерило за развитието на природния ви дух в играта. „Енергията“ е силата на вашата природна стихия. За да активирате уменията си, трябва да плащате с нея. Затова е хубаво да генерирате достатъчен брой „енергия“ всеки ход, за да може да активирате най-силните си умения. 

    Картите изобразяващи силите ви също са своеобразен ресурс, които трябва да менажирате. Всъщност, въпросната скала регулира броя на карти, които може да активирате от ръката си в дадения ход. А движението по въпросните две скали се случва, когато разпространявате влиянието си върху острова, когато придобивате територии. Така типично в духа на “area control” жанра, в колкото повече земи имате влияние, толкова повече ресурси генерирате. С едно хитро намигване обаче, заемка от кооперативната природа на “Spirit Island“ – в дадена територия може да присъстват неограничен брой различни природни духове, така де, тя не е владее само на един от играчите.

    Структурата на всеки един ход в “Spirit Island“ изглежда стряскаща при първия досег с нея. Условно можем да я разделим на две големи фази – "действия на играчи" и "действия на колонизаторите". А между тях се активират изиграните карти. Именно върху тях ми се иска да акцентирам малко повече.

    Както вече ви споменах, картите са израз на разнообразни могъщи умения, които вашите природни духове могат да използват. В началото на играта, всеки играч започва с четири, специфично определени за неговия дух карти. В хода на играта си набавяте нови, обогатявайки възможносттите си, които идват от две специални тестета. 

"Обикновенни" сили
    Първото съдържа „обикновенни“ сили, които добавяте към ръка си и които като цяло не се различават като мащаб от стартовите ви. Доста по-любопитно е тестето със „величествените“ сили. Когато придобивате такива, то трябва завинаги да се откажете от предишна сила в ръката ви – тематично новото ви умение е толкова силно, че „забравяте“ някое старо. А тези „величествени“ сили са...ами величествени ( минутка за тъп хумор ). С тях може драстично да променяте ситуацията върху игралното поле. Говоря ви за природни стихии като земетресения, цунамита или всепоглъщащи горски пожари. Действието на тези карти е толкова силно, че те помитат по пътя си както колонизаторите, така и местните индианци, които по начало са на ваша страна. Затова трябва да ги използвате изключително внимателно, извличайки максимума от тях. Което е и още едно от предизвикателствата в “Spirit Island“. Ще ви го обясня най-лесно с думите на американския философ чичо Бен –„ С голямата сила, идват и големите отговорностти“.

Подай ми цунамито там
    Възможността да се докоснете до толкова могъщи умения, които пасват чудничко тематично, е едно от най-големите удоволствия в “Spirit Island“. Усещате как управлявания от вас природен дух расте и могъществото му заплашва самите устой на острова. Досадните колонизатори се превръщат в безобидни насекоми пред мощта ви. Игровото усещане, което носи развитието на вашата природна сила е наистина завладяващо.

"Червените" карти са "бързи" умения, а "сините" - "бавни"
    Най-специфичната, иновативна и често бъркана особеност в “Spirit Island“ е, че картите със специални умения в “Spirit Island“ се делят на „бързи“ и „бавни“.  Ох, добре де – не става дума за движение на картите по масата. Знам, че си говорим за природни сили, но картите в “Spirit Island“ нямат навика да се движат по масата. Ако станете свидетел на последното, значи си имате домашен дух ( полтъргайст ) и вероятно няма да ви е до игране на настолни игри. Активацията на картите, на уменията, се дели на „бързи“ и „бавни“. Това разделение се прави, като взема предвид кога се активира картата. „Бързите“ умения се случват преди,а „бавните“ след фазата включваща действията на колонизаторите. Така „бързите“ сили ви помагат буквално да закърпвате ситуацията, да се опитате да минимализирате щетите от колонизаторите, без трайно да се справяте с проблема. „Бавните“ умения пък от своя страна са тези, които позволяват едно по-дългосрочно планиране на бъдещето на острова.

Стартовите карти на "Океанът"
    От цялото това деление на картите има две основни последици. На първо място, установих, че това е най-бързо забравящото се правило в играта. Най-често бъркания момент е, да не обърнете внимание какъв тип умение играете. „Виновен“ за това е и графичния дизайн на самите карти, който можеше да бъдат малко по-приятелски насочен към играчите.


    За сметка на това обаче, делението на уменията в “Spirit Island“ е страхотно допълнение към геймплея на играта. Именно начина по които се играят картите е най-геймърския момент в играта. Той изисква кординация, планиране, стратегически и тактически решения, до които трябва да достигнете предварително и които са най-интригуващия момент в “Spirit Island“.


В играта ще откриете и помощни карти, как да развивате природния ви дух
    Нека спомена малко и за колонизаторите, за да не останете с впечатлението, че те имат някаква мимикрираща роля в играта. Както вече споменах, “Spirit Island“ е изключително трудна игра и това се дължи основно на експанзивното поведение на колонизатотирте. Последните се направляват автоматично от играта, като всеки ход се реализира „колонизаторска фаза“. В нея те извършват последователно три действия, в три различни вида терена на острова. Терен на острова ли ? Наивникът аз, забравих да ви го кажа, нали ? Игралното поле в “Spirit Island“, самия остров, е разделен на няколко зони по географски показатели. Имаме джунгли, езера и реки, планини, пустини и брегова ивица. Когато колонизаторите извършват действие, те го реализират в един тип локации, например във всички джунгли. Така играчите са под постоянно напрежение и трябва да следят всяка една част от игралното поле. Именно затова “Spirit Island“ е наистина сложна игра.

С "fear" токените генерирате страх сред колонизаторите...
     Колонизаторите всеки ход първо „плячкосват“ определен тип локация, което се изразява в "замърсяване на земята". "Замърсяването" се отбелязва посредством специални токени. В началото на играта, в зависимост от избраната степен на трудност, играчите отделят определена бройка токени "замърсяване", върху специално поле от игралното поле. Когато всички токени за "замърсяване" на земята свършват, така де, бъдат поставени на игралното поле, то играчите автоматично губят играта. Затова изключително важно е , да не позволявате на колонизаторите да "замърсяват" с индустриализиращите си ръчички острова.

...които се изразява в бонус карти с положителни ефекти за вас
    След като "плячкосат", колонизаторите "строят" поселища в даден тип локация. За да "строят", трябва да имат войници в съответното поле от игралното поле. Последните пък се поставят като част от „изследване“, което е и третото действие, извършвано от колонизаторите. Както виждате, нашествениците действат на няколко фронта и то доста агресивно. Най-голяма опасност за играчите в “Spirit Island“ е „плячкосването“ на острова. Именно и към неговото предотвратяване трябва да бъдат насочени вашите усилия. Но не подценявайте и експанзивните  възможностти на колонизаторите под формата на строеж на селища. Комплексните ходове на "лошите" в “Spirit Island“ ще ви изпотят. Не очаквайте да спечелите играта от първия път, защото тя наистина е трудно и предизвикателно - истинска наслада за всеки геймър.

Райското кътче за геймъри

Сценариите са изключително предизвикателство
    Мога да ви говоря с часове за „Spirit Island”. За всеки един детайл от геймплея. За страхотната, уникална тема, която струй от всеки един компонент или механика. За разнообразните стратегии и възможностти, до които съм достигнал при срещите си с “Spirit Island”, защото това е игра достойна за стратегическо ръководство.

    Няма да ми стигнат думите, а вероятно и ще загубя вниманието ви, ако се опитам да ви разкрия необятните форми на играта. Трябва да ви кажа, че дори и аз още не съм се докоснал до всички тях. В кутията на „Spirit Island”, извън основната версия на играта, която ви описах до тук, ще откриете няколко интригуващи модула, с чиято помощ да обогатите играта - най-общо правейки я по-трудно. Една от тези версии е използването на предварително зададен сценарии. Ще намерите няколко такива в Spirit Island”, които идват със собствен "set up", рестрикции и условия за крайната победа.

Национализъм в "Spirit Island"
    Крайно любопитен е и модула позволяващ ви да персонифицирате колонизаторите в Spirit Island”. Базово, нашествениците идват от неназована земя. Благодарение на хитроумен режим в Spirit Island” вие може да им дадете родина - Англия, Швеция или Прусия. Защо точно тези три държави са подбрали авторите на играта не мога да ви кажа. Брилянтното в случая обаче е, че всяка нация пристига със собствен стил на игра и специални умения. Прусаците движат играта на доста по-високо темпо и са истинска пречка за бавно развиващите се природни духове. Англия разчита на експанзия чрез "строеж" на селища. Шведите пък са най-кръвожадните от колонизаторите, плячкосвайки два пъти по-бързо. Всяка една от нациите пристига със собствена таблица, включваща различни степени на трудност, в зависимост от това колко точно искате да бъдат силни колонизаторите й. Крайния резултат от всичко това е интригуващ модул, който ще задържи вниманието ви върху Spirit Island” много дълго време.

    „Spirit Island” е специална игра. Spirit Island” е триумф в хобито. Един блестящ пример как се прави настолна игра. През пленяващата тема, отличните компоненти и хитрия геймплей. Spirit Island” е една от най-добрите кооперативни игри на пазара. Освен това е и "най-геймърската" игра в този жанр. Няма как да не ви я препоръчам. Не си позволявайте да я пропуснете. Spirit Island” е едно от най-силните заглавия за 2017г.

Препоръчвам задължително ЗА :

1. Просто изиграйте Spirit Island”

Оценка :

Визуално оформление и компоненти : 5.5 / 6

Преиграваемост : 6 / 6

Геймплей : 6 / 6


Крайна оценка : 6 / 6



Няма коментари:

Публикуване на коментар