петък, 17 ноември 2017 г.

Сезонът на чудовищата – Gloomhaven


Част I – Първи импресии ( без спойлери )

От Христо Симеонов

    „О, Музо, възпей онова творение гибелно  на Исака Чайлдресов...“

    От вътре ми дойде да почна с нещо епично. Все пак в следващите редове ще ви говоря за една от най-епичните настолни игри на пазара. Епична като създаване, епична като разпространение, епична като съдържание – цели десет килограма ! Е как да не почна по...Омирски.

Света Майко на кутиите
    „Gloomhaven безспорно е най-голямото събитие в настолните игри за последната една година. Съпроводено с титанични проблеми при печат и разпространение. Възхвалявано до небесата от знайни и незнайни „специалисти“ по настолни игри. Изстреляло се, до номер три в класацията на "BGG" ( въпреки, че все още ужасно много хора чакат своето копие ). „Gloomhaven“ изглежда като настолна игра, която е орисана да остави диря в нашето хоби, а защо не и да го пренесе на следващото ниво. Затова и това ревю определено няма нужда от увод.

    В следващите редове ще ви споделя първите си впечатления от играта. Събрах ги след няколко сесии в нейната компания. Озаглавих ги „част първа“, защото вярвам, че това няма да е единствения текст, който посвещавам на „Gloomhaven“. Ще се опитам да бъде максимално безпристрастен, като само ще ви акцентирам върху нещата, които ми харесаха и тези, които явно ме подразниха в „Gloomhaven“. Разбира се, професионалната ми геймърска етика няма да ми позволи да ви разкрия и трохичка от случващото се в играта. Четете смело – спойлерите ги затворих във влажно мазе, пълно с дракони !


Татенцето на всички dungeon crawler”

Подай ми борда там
    „Gloomhaven“ е настолна приключение за двама до четирима играчи. Дизайнер на играта е Исаак Чайлдрес, за когото това е дебют. Издатели са "Cephalofair Games" – отново дебютанти. Може да ги познаете по отвратителните проблеми, които продължават да съпътстват разпространението на играта. Но няма да акцентирам на тях. Хората са начинаещи в бизнеса, нека не бъдем толкова критични.

Малко от екшъна в играта
    „Gloomhaven“ ни пренася в една измислена фентъзи вселена, в която всичко се върти около едноименния град – център на търговията, културата и просперитета. Напълно в реда на нещата, играчите влизат в ролята на наемници, калени в битки и приключения дяволи, които са готови да обрекат меча си на този, който предложи най-тежка кесия със злато. Спирам обаче дотук – обещах ви, че съм изгонил спойлерите.

    Чисто жанрово, „Gloomhaven“ е кооперативен „dungeon crawler“ – тип игри, при които играчите влизат в ролята на герои, които се впускат в приключение, развиващо се в предварително сглобено от картонени бордове игрално поле. То може да бъде мрачно подземие, цитадела на могъщ магьосник или пък извънземен космически кораб насочил се застрашително към земята. В хода на играта, играчите се изправят, в множество мини-дуели, срещу разнообразни злодеи, разкриват тайни стаи и трупат злато и съкровища, а понякога към всичко това има и щипка сюжет, някаква форма на история, която да плени вниманието ви.

    Най-честно ше е още тук да ви споделя, че никога не съм бил фен на “dungeon crawler” игрите. Скрийте ги тази яйца и домати, нося си дъждобран ! Не ми харесва жанра, защото за стар „ролевеец“ като мен, той е една осакатена "рпг" игра. Вземете например D&D, този мастодонт в развлекателна индустрия. Ролева игра вдъхновила няколко поколения деца, реализирали се успешно като дизайнери, художници, писатели или просто обикновенни мечтатели. Сега махнете всеки един социален елемент в D&D – разговори, пазарене, гатанки и т.н. След това извадете и пъзелите. И какво остава – безмозъчни битки с чудовища. Ей това са “dungeon crawler“-ите в настолните игри. Естествено, винаги може да не се съгласите с мен.

    „Gloomhaven“ не е просто “dungeon crawler”…той е ултимативният “dungeon crawler”. В гигантозавърската му кутия ще откриете книжка с деветдесет и пет сценария. Наистина внушителна бройка, която ще ви гарантира месеци в компанията на играта. Вероятно феновете на жанра ще изпаднат в делириум от това, аз обаче не съм чак толкова очарован. В действителност имам само едно притеснение, но то пък е доста сериозно – няма ли да омръзне ? Всяка игрова сесия подреждаме борда, приготвяме един купчина токени-чудовища и още една кучина токени-терен и в следващите час, два или дори повече правим едно и също – трепем чудовища. Правилно ме усетихте – почнах да мърморя по „Gloomhaven“.

    Ще спра до тук обаче, защото ми се иска да го направя някак си по-прилежно. Затова първо, нека ви кажа в какво се влюбих в „Gloomhaven

Добрите страни на едно приключение

В началото на играта са отключени само шест героя
    Бързам да ви споделя, най-силната страна на играта. Ще я откриете в основната механика на играта. В горния абзац ви споделих, че „Gloomhaven“ е ултимативния "dungeon crawler". Без да се отричам от тези думи, то трябва да ви споделя, че всъщност играта обръща жанра с главата надолу, като напълно премахва неговата най-отличителна черта – заровете. В „Gloomhaven“ няма да откриете и помен от тях. Всичко в играта се движи от карти, стройно подчинени на основната геймплей механика. Тя включва тесте карти със специални умения, с действия, което е строго персонафицирано за всеки един отделен клас в „Gloomhaven“. Всяка от картите с умения е разделена на две – горно и долно действие. Нищо оригинално всъщност, среща ли сме го в доста игри ( "Mage Knight", например ).

Всеки герой си има персонално табло
    Преди началото на всеки сценарий в „Gloomhaven“ играчите извършват своеобразнен "deck building", избирайки си кои карти с умения да вземат със себе си по време на приключението. Единственото ограничение, което трябва да спазвате е нивото на персонажа ви и лимита от карти, които може да държи. Всеки ход в „Gloomhaven“ играчите имат избор между две опции – да играят две карти от ръката си или да предприемат „дълга почивка“. Ако се спрете на първата опция, избирате две карти от ръката си и ги играете на масата. Когато дойде ваш ред да действате, използвате горното умение от едната карта и долното от другата. Не можете да играете само горните или само долните умения. Брилянтна, елегантна механика, в която всеки почитател на стратегическите игри ще се влюби.

Имате си и "character sheet"
    Най-голямата тръпка в „Gloomhaven“ идва от правилното разчитане и реализиране на ходовете ви, от максималното им оползотворяване. Абе, картите предлагат ужасно много опции и просто трябва да откриете най-добрата комбинация, която ви помага най-много в този момент. На пръв поглед, това няма как да ви притесни – избирате карти и ги играете. Проблема е какво се случва с тях. След активирането им, пред картите с действия най-често има две опции – да отидат в купчината ви от „изиграни“ карти или да ги „загубите“. Да ги загубите ли ? Не, не ги късайте,не са това “legacy” елементите в „Gloomhaven“. Когато загубите дадена карта, то губите възможността да я използвате повече в дадения сценарий. 
Така броя на карти в ръка ви намалява. Какво се случва с купчинката „изиграни“ карти ли ? Тях може да върнете в ръка си, слава богу. Но на цената на една „загубена“ карта. Това е споменатата по-горе „дълга почивка“. Така всеки път когато си „почивате“ освен, че си възстановявате точки живот, стремглаво си намалете тестето с умения. А когато го изчерпите, персонажа ви се „изморява“. Не умира, приятели. В „Gloomhaven“ няма смърт. Но когато се „изморите“ вие сте аут от сценария. Фигурката на персонажа ви се отстранява от игралното поле и повече не участва.

    Цялата тази механика с карти – използването им, изиграването им и изгубването им е най-впечатляващото нещо в „Gloomhaven“ за мен ( бел.ред. поне към този момент ). 
Разчитайки на една добре позната механика, дизайнерът на играта с един замах е унищожил най-големия проблем на "dungeon crawler" жанра – късмета. 
Последния просто не е фактор в „Gloomhaven“. Единствено от вас и вашите партньори около масата зависи как ще комбинирате действията на персонажите си, търсейки най-добрия ефект. Изключително чиста геймплей механика, която издига „Gloomhaven“ на нивото на сериозна стратегическа и тактическа игра.

Естествено, че има и пликове за отваряне
    И към всичко това трябва да прибавя „legacyглезотийките. Те са това, което гъделичка интереса ви в „Gloomhaven“. В играта ще откриете всички познати елементи от този тип заглавия – запечатани пликове, които може да отворите само при определени условия и два листа лепенки, с които изменяте както света на „Gloomhaven“ така и картите в ръка си. Най-впечатляващия елемент от „legacy” системата на играта са персонажите. В „Gloomhaven“ ще откриете седемнадесет герои, всеки представляващ самостоятелен ролеви клас. В началото на играта може да използвате само шест от тези персонажи, а останалите са „затворени“ в запечатани кутийки. Започвайки приключението си, всеки от вас получава тайна цел, мисия в живота, парченце мотивация, която движи героя в света на „Gloomhaven“. Когато я изпълните, вашия персонаж се „пенсионира“ и вие продължавате приключението с нов. УОУ. Защо никой не е се е сетил за това ? Абсолютно брилянтно. Скрити герои, които се отключват само когато изпълните определена тайна цел. Великолепна „legacy” механика, която лично за мен е една от основните движещи сили в „Gloomhaven“.

Here comes the “мрън-мрън“

    Ще се опитам да бъде максимален кратък в критиките си към „Gloomhaven“. Това се дължи на факта, че още не съм изиграл и една трета от съдържанието на играта и голяма част от недостатъците, които ще посоча, може и да се разсеят в бъдеще. Ще се опитам също така да ги степенувам по следния признак – „Какво ме разгневи най-много, след толкова месеци на неспирна реклама, в „Gloomhaven“ ?“

Книжката със сценарии е окей
    Започвам от правилата. Солидни петдесет страници текст, както подобава на игра от подобен калибър. Само и да бяха написани както трябва. На първо място са зле структурирани. Основните концепции на играта не са поставени на правилно място. Действието по време на хода на играчите е разпиляно и на места прескача. Липсва ясно обяснение относно „подготовката за игра“. В информацията за режима „кампания“ има някои неясноти. И най-важното – липсват примери.Винаги съм казвал, че именно те са най-важното за една книжка с правила. Инструкциите за игра на „Gloomhaven“ са едни петдесет страници почти изцяло с текст. Прочитането и асимилирането им е нещо доста изморително. Няма как да подмина тази пробойна в „Gloomhaven“. Добре, че интернет изобилства от видео материали посветени на играта, за да получим отговор на доста въпроси, които остават неясни след прочита на правилата.

Не са ли ви скучни тия карти ?
    Едно нещо ми липсва ужасно много в „Gloomhaven“ и то е илюстрации по картите и по специално, картите с умения. В играта ще откриете няколко тестета с карти, служещи ви за разнообразни неща. И оскъден брой илюстрации. Най-чувствително това се усеща по картите с умения на персонажите. Защото те са това, което най-често е пред очите ви. Покрити с текст отгоре до долу, те се губят тематично, въпреки че всяка карта си има име, даващо страхотно определение на умението изписано върху нея. В една толкова дълбоко свързана и пропита с тема игра, липсата на илюстрации е огромен минус. Без значение колко щяха те да оскъпят играта, просто трябваше да ги има.

Токени
    Чудите се какво толкова има в кутия на „Gloomhaven“, че играта да тежи десет килограма ? Веднага ще ви кажа – токени. Цяла планина от токени. Или още по-добре : Тихият токенов океан. Тридесет двустранни борда ; сто петдесет и пет двустранни токена за различни видове обекти изпълващи помещенията във всеки един сценарий ; двеста и петдесет токена изобразяващи различни чудовища, срещу които се изправяте. Ще спра дотук. Както виждате, има причина „Gloomhaven“ да идва в тази огромна кутия. Къде е проблема във всичко това ли ? Веднага ще ви кажа – подготовката за игра. Ще ви отнема средно между тридесет и четиридесет минути да сортирате всичко и да откриете нужните ви токени за даден сценарий.

Чудовищата. Намерете ми скелетите за две минути ?
    Как можеше да се реши всичко това – с апликация. Не вярвате ли ? Справка “Mansions of Madness: Second Edition”. Лично за мен, това е един от най-големите пропуски в „Gloomhaven“. Да, да, да. Знам какво ще ми кажете. Ще започнете да ми мрънкате как дигиталните помощници убиват настолното в настолните игри. Ами елате да подредите един сценарий на „Gloomhaven“. Даже нещо по-добро – търсите ли си работа като момче за подреждане на сценарий в „Gloomhaven“ ? Предлагам добро заплащане, само да не се занимавам аз. Ето това е една от причините да бягам от подобен тип игри – дългият и досаден „set up”. По-добре една игра на нещо което се подрежда за минути, пред това мъчение.

Миниатюрите са добри
    И така стигаме и до най-голямото ми разочарование от „Gloomhaven“ до този момент. Лесно мога да преглътна всичко което ви казах по-горе, колкото и сериозно да ви звучи като минуси в играта. Но да разработиш подобна мащабна игра, предлагаща месеци геймплей, пристигаща в гигантска кутия пълна със стотици компоненти и да не намериш място за една простичка книжчица с малко от историята на света, в които се развива действието е непростим пропуск за мен. Още повече, когато играта ти има толкова сериозни амбиции. В „Gloomhaven“ откриваме един интригуващ фентъзи свят, населен с странни раси и не получаваме дори и страничка текст за историята им, културата им, въобще за цялостните процеси движещи всичко. И така започвайки приключението си в „Gloomhaven“ ние сме в една "terra incognita". Не знам дали това е целенасочено търсен ефект. Не знам ( а и нямаше да ви кажа, дори да знаех ), дали ще получим повече сведения, повече от историята на света зад  „Gloomhaven“ в процеса на игра. Но не мога да скрия разочарованието от този пропуск, който убива в зародиш всякакви наченки на ролплей в играта.


Междинна спирка

    Спирам дотук. Както виждате, мнението ми за Gloomhaven“ към този момент се люшка. Между "страхотна игра !" и "защо не са се сетили за това ?". Ще се въздържа от оценки на този етап. И ще ви обещая втора част на това ревю, в която вече ще споделя всичко, което смятам за Gloomhaven“.

    А вие все пак пробвайте играта. Знам, че е безумно скъпа и трудна за намиране. Съберете се групичка, заделете по петдесет лева на човек и опитайте Gloomhaven“. Струва си поне заради наистина страхотната централна геймплей механика и интригуващите "legacy" елементи. 

    Дали това е най-добрата игра за тази година ? Съмнявам се, поне за мен. Но със сигурност е едно интригуващо заглавие, което се опитва да направи следващия скок за настолните игри, помагайки им да заемат трона на компютърните си събратя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар