Универсалната формула на справедливостта – New York Slice

от Христо Симеонов

    Когато попаднах на тази игра, на секундата се пренесох мислено в студентските си години и по-точно, тези прекарани в юридическия факултет. През дългия курс на обучение, студентите по „Право“ най-често търсят отговор на въпроса „Какво е справедливост ?“ и „ „Как да я постигнем ?“. Без никакво съмнение, фундаментални въпроси, които вълнуват младите, амбициозни умове на студентите, но уви, много рядко се намира преподавател, който да си позволи да говори за справедливостта извън захаросаните понятия, познати от учебниците.

    Играейки „New York Slice” се сетих за един такъв преподавател. Имах честта, той да води две от дисциплините, които изучавах. Няма да споменавам името му, но ако чете това ревю, се надявам да се усмихне и да си каже : „ АБЕ ИМАЛО Е СМИСЪЛ ВСИЧКО ДЕТО ГО ГОВОРИХ НА ТИЯ ДЕЦА!“.

    Въпросният уважаван от мен преподавател в рамките на серия от упражнения ни беше поставил една задача, с която да изследваме справедливостта. Тя звучи като притча или приказка.

    Трима разбойници извършили мащабен обир, отмъквайки цялата кралска съкровищница, барабар с държавната хазна, скъпоценните накити на кралицата и самата кралска корона. Замъкнали тоновете имане ( не се казва как ) в дълбока и тъмна пещера и седнали да го делят. Съкровището обаче не можело да се оцени. Как да съпоставиш короната или скиптъра на краля със сандъци със злато ? Как да изброиш стотиците хиляди златни монети ? Блъска ли си главата тримата разбойници, мислили начини, чудели се. Всеки един от тях предлагал „справедлива“, в неговите очи разбира се, подялба, която другите начаса отхвърляли. И така стигаме до въпроса : как да разделим съкровището, за да бъде справедливо ?

    Не се бойте, в следващите редове няма да ви говоря със сложни юридически термини, да ви цитирам латински сентенции на мъдри римски юристи и да ви обсипвам с алинеи и параграфи. Играта, която ви представям, съдържа в себе си есенция, която смея да нарека „универсалната формула на справедливостта“. Без повече да разтягам локуми, поставяйки това заглавие като лайтмотив на цялото ревю ( благодарение на вас, неназовани преподавателю...), ето за какво иде реч.

Всички обичат пица

New York Slice - води до огладняване

    “New York Slice” е парти игра за двама до шестима души. Всъщност играта не е абсолютно ново заглавие,а е „претапициране“ ( ех, как прозвуча ) с нова тема, свежи геймплей намигвания и ново визуално оформление на едно заглавие от преди девет години, носещо името „Piece o’Cake”. Дизайнер е автора на оригиналната игра Джефри Д.Алерс. Издатели този път са “Bezier Games”.

    Ще ви споделя нещо лично. Спокойно – няма да правя драми...големи. Може би най-трудният въпрос, който са ми задавали в цялата ми „кариера на ревюър на настолни игри“ ( как да не му сложиш кавички на това...кариера, да бе ) е „За какво става дума в “New York Slice ? “. Въздишам тежко и отвръщам – „Ами, делите си пица и я ядете“. В доста голям процент от случайте, хората ми се усмихват съжалително и си избират друга игра.

Асорти

    Темата в “New York Slice”  може да бъде всякаква. Затова не мисля да й отделям особено голямо внимание. Не се залъгвайте обаче – механиките в играта са железни. Най-общо казано, в серия от рундове „разделяте“ на порции триъгълни плочки, с форма на парче пица, като се стремите да събирате „колекции“ от еднакви по вид парчета. В “New York Slice” има богато разнообразие от пици – през вегетарианска, хавайска, та чак до някакво безумно месно комбо-чудовище с три вида мръвка. Всеки вид пица е илюстрован с доста апетитно изглеждаща илюстрация от лицевата страна на плочката и съответен номер, за да не се чудите – това ся пица "Пеперони" ли е или обикновена "Пица със шпек" ? Прости ми, драги ми г-н шпек, ама не си толкова „фешън“ като пеперонито. В края на играта се разпределят точки за всеки вид пица и играчът събрал най-много е победител в “New York Slice”.

Бързо хранене, бърз геймплей

Да се удавиш в пеперони

    „Нерде пица, нерде справедливост“. Вероятно това си казвате, четейки горните редове. Спокойно, бързам да ви разкажа за какво става дума всъщност. В началото на всяка игра на “New York Slice” сортирате определен брой от триъгълните плочки в купчини от единадесет. Това са потенциалните пици.

    Всеки рунд в “New York Slice” един от играчите влиза в ролята на „режещият“. Готино име, като от класически хорър филм. Всъщност „режещият“ е активния играч в хода. Той обръща следващата поред „пица“, подреждайки единадесетта триъгълни плочки, от които тя е изградена в класическата ( кръгла ) форма на пица.

"Комбо" плочките са чудесен начин да спечелите някое равенство

    След което се случва цялата магия в “New York Slice”. Активния играч трябва да раздели пицата на толкова порции, колкото са играчите около масата. След което, всеки играч си избира порция, която да вземе пред себе си. Няма абсолютно никакви правила при формирането на порциите. Може да направите както порция съдържаща само една плочка, така и такава съдържаща десет. Единственото условие е, че не може да пренареждате плочките и трябва да спазвате реда, в който са били обърнати при формирането на пицата.

Аз пък харесвам аншоа

    Има обаче и една уловка – нали е игра все пак ! Активния играч, „режещият“, формира порциите, но избира последен от тях. Така ако, например, направи някоя определено непривлекателна порция, вероятно тя ще остане за него. И тук е целият геймплей на “New York Slice”. Опитвате се така да разделите плочките пица, че да постигнете известно равенство, за да можете да си гарантирате, че ще остане нещичко стойностно и за вас около масата.

    Започнах това ревю, говорейки ви за справедливостта. Надявам се, че сега ви стана ясна цялата картинка. “New York Slice” е игра, която се опитва да ни научи именно на това. Елегатно проста концепция. Не бих я нарекъл геймплей механика, защото принципа „аз деля, ти избираш“ далеч не е продукт на настолните игри.

    За какво обаче е цялото това делене на пица – за точки, разбира се. Всеки вид пица е номериран с число от три до единадесет. Функцията им се проявява в две направления. Първо, толкова наброй са парчетата от всеки вид пица. И второ, толкова точки се присъждат на играча събрал най-много от тях. Така пица номер осем, например, ви казва, че в цялата игра има осем парчета от нея и ако в края на играта съберете най-много от тях пред себе си, то ще вземете осем точки. Така всъщност  “New York Slice” е игра, в която „събирате колекции“ и упражнявате някаква много базовa форма на „териториален контрол“. Нещо повече. В “New York Slice” няма второ място при разпределение на точките за всеки вид пица. Или сте първи, или нищо. Какво става когато сте на равно с един или повече играчи – никой не взима точките ! Наречете го „грубичко“, но аз лично го намирам за очарователно.

    Бях ви споменал за прословутото пепероне, този толкова любим на всички италиански салам. Той заема ключово място в “New York Slice”. Когато изберете своята порция от дадена пица и я поставите пред себе си, имате две опции. Може да „изядете“ едно или повече парчета, стига върху тях да има изображение на пеперони, обръщайки ги с лицето надолу или да ги задържите пред себе си, с лицето нагоре. Всяко „изядено“ пеперони е точка в края на играта. Така любимия салам в “New York Slice” си е алтернативен начин за отбелязване на точки. Но пък „изяждайки“ парчета, не може да ги ползвате за спечелване на „мнозинството“ в даден вид пица. Има обаче и още.

    Върху някой парчета има нарисувани и малки, симпатични сребристи рибки - необяснимо за мен, толкова омразната аншоа. Всяко изображение на аншоа пред вас в края на играта ви носи минус точка. Така пеперонито ви „пази“ от аншоата. Безумие, нали ! Забавно и хитро геймплей решения, което също попада точно в целта.

Пицата пази толкова мъдрост

    “New York Slice” е пленителна игра. Голяма роля за това изиграва визуалното й оформление. Триъгълните плочки са цветни и красиво изрисувани и по всеобщо мнение - добре, че не са ароматизирани с есенция "пица", защото играта щеше да бъде неиграваема. Просто щяха да ни потичат лигите при всяко отваряне на кутията и да тичаме на бегом към най-близката пицария. За цялостното кулинарно пиршество, в което ни пренася “New York Slice”, спомага кутията на играта, оформена като кутия за разнос на пица и правилата, който пък са с формат на класическо ресторантско меню. Отличен шест плюс за визията на “New York Slice”.

Плочките "Специалитети"

Относно геймплея, горещо ви препоръчвам играта. Неангажираща, бърза и достъпна, в нея ще откриете толкова много. Пропуснах да ви спомена и плоките "Специалитети". Прибавяте по една от тях на случаен принцип към всяка пица, като те дори могат да бъдат самостоятелна порция. Който ги придобие получава специални умения. Пици със специални умения ? Е може ли да искаме нещо друго !

    Смея да твърдя, че “New York Slice” е чудесна образователна игра за подрастващи геймъри. Учи ги на "събиране на колекции", "формиране на мнозинство" и най-важното - разкрива начин за постигане на пустата му справедливост. Именно това беше и отговора на загадката на моят преподавател, в приказката за тримата разбойници. Аз деля - ти избираш. Универсалната формула на справедливостта, която, няма да повярвате, може да откриете в кутия с пица. Стига толкова писане, че огладнях. А вие си вземете “New York Slice”. Препоръчано с две ръце...макар и омазани с доматен сос и пеперони.

Препоръчвам задължително за :

1.  Деца, семейства и всякакъв калибър геймъри.

2. Студенти по право

3. Ресторантьори

4. Политици

Оценка :

Визуално оформление и компоненти : 5 / 6

Геймплей : 5 / 6

Преиграваемост : 5 / 6

Крайна оценка : 5 / 6

"New York Slice" и богато меню от страхотни заглавия, може да откриете при нашите приятели от Ozone.bg

ЦЪКНИ МЕ !!!