вторник, 7 февруари 2017 г.

Корпоративни акули – New Angeles


от Христо Симеонов

    Появата на нова игра ситуирана във вселената на „ Android “ е новина, която винаги предизвиква сериозно вълнение сред геймърите. Естествено, големия ентусиазъм се дължи на нестихващият интерес към „ Android : Netrunner “, вдъхновяващата асиметрична игра с карти дело на Ричард Гарфийлд.

    Излезлите до момента игри във вселената „ Android” като геймплей механики, нямат нищо общо с „ Netrunner”, което, по мое наблюдение, обичайно разочарова феновете. „ Android”, “ Android: Infiltration“ и “Android: Mainframe” предложиха изключително разнообразни на жанрове, механики и подходи, всички обвързани от изключително богатия свят на поредицата. Няколко думи за него ? “ Android” ви пренася в едно далечно дистопично кибер-пънк бъдеще, в което националните държави са само далечен спомен, а новите силни на деня са могъщи корпорации, които властват над ежедневието на всеки един жител на Земята...и Луната. Едно от най-силните оръжия на игрите от серията е, че всяка ви пренася в „обувките“ на различни персонажи. В първата настолна игра „ Android” играчите бяха в ролята на детективи, които разследват убийство, докато се борят с вътрешните си демони. “Android: Infiltration” ни постави в ролята на крадци, опитващи се да задигнат ценни тайни от строго охранявано корпоративно учреждения.  А в „Android:Mainframeсе превъплатихме в хакери, борещи се да проникнат в секретните сървъри на могъщите корпорации.

    Извън преинтересната вселена, отличните компоненти и гарантираното високо качество от „FFG“, това което ме привлече като магнит към „New Angeles“ бе изключително гръмкото рекламно обещание : „Запознайте се с Battlestar Galactica 2.0”. Това ми бе напълно достатъчно, неистово да пожелая да пробрам играта. Просто нямаше как да оставя нещата така и трябваше възможно най-бързо да разследвам гръмкото твърдение, че „New Angeles е новата „Галактика“.


Корпоративна експанзия

Корпорациите
    “New Angeles” е игра за двама до шестима играчи, която се движи около блъфиране, тънки политически преговори и манипулиране на карти. Дизайнер е Джеймс Книфен, част от екипа на FFG” стоящ зад редица успешни заглавия като “Forbidden Stars”, “Star Wars : Armada”, “Battlestar Galactica” и други.

    В “New Angeles” играчите влизат в ролята на могъщи корпорации. Добре де, това си беше недосмислица. В “New Angeles” играчите влизат в ролята на ръководители (изпълнителни директори, президенти, управители – както ви харесва) на могъщи корпорации - стълбове на икономиката, иновациите и прогреса в една дистопична кибер-пънк вселена. Ню Анджелис е пулсиращото сърце на това бъдеще, град диктуващ световния ред. Всяка една от корпорациите играе своята роля, осигурявайки нуждите, сигурността и просперитета на града. Нещо повече, Ню Анджелис е град със специално положение, световен икономически център, който макар и географски да се намира в пределите на Съединените американски щати, се ползва със особен статут, даващ му незамисимост от федералното правителство.

Игралното поле е впечатляващо
    Пфу, темата в “New Angeles” определено си я бива. Едва ли ще ви изненадам особено, казвайки ви, че тя ви оплита в изкусните си мрежи още от първите мигове в компанията на играта. Бих казал, запазена марка за повечето заглавия на "FFG". За разлика обаче от цялостното богатство на темата, крайната ви цел в “New Angeles” е доста прозаична – печели този, който натрупа най-много капитал. Нещо повече. В началото на играта всеки играч получава тайна роля, което всъщност си е и първата голяма връзката със заглавия като „Battlestar Galactica“. Уви, мисиите са доста постнични – съберете повече пари от корпорация Х или ако вие сте корпорация Х, то имайте повече пари от две други корпорации. Така в краят на всека сесия на “New Angeles” може да има повече от един победител. Последното си е откровено намигане към "Cosmic Encounter", което както ще се убедите, не е последната препратка в “New Angeles” към безсмъртната класика.

Миниатюрите са с отлично качество
    Еднообразието на мисиите, може да се погледне от две страни. Ако възприемем “New Angeles” като наследник на "Battlestar Galactica", то самото наличие на някаква идивидуална цел пред всеки един от играчите си е стъпка напред. Поставена обаче до други полу-кооперативни игри, като "Dead of Winter", постничките мисии са сериозен минус. Лично аз смятам, че щеше да бъде доста по-интересно ако имахте и други цели в персоналните си мисии. Например, да контролирате даден квартал в града или да саботирате учреждения на опонент, или да достигнете определено технологично ниво. Но от "FFG" са решили да оставят нещицата максимално простичко.
Както може да се очаква - купчина токени
    Щипката пипер придаваща пикантност в “New Angeles” е ролята на „федералиста“. Бързам веднага да ви кажа – погрижете се във вашата игра да има „федералист“, по-забавно е. Ролята му ще разберете веднага, като ви кажа, че това е „сайлонът“, „предателят“, „саботьора“ и т.н. Да, “New Angeles” е доста интригуваща полу-кооперативна игра. Всички около масата привидно работят заедно, за да изпълняват успешно нуждите на градът. Всеки се опитва обаче да трупат капитал и влияние за себе си, в ущърб на поне един от останалите, което ви принуждава много внимателно да обмисляте с кого влизате в съюзи. А „ федералистът“, замаскиран зад фасадата на една от корпорациите, се стреми да осигури пропадането на Ню Анджелис, стреми се града да бъде обхванат от хаос, което да развърже ръцете на федералното правителство да се намеси. Тема и пак тема, мед ми капе на сърцето. Истинска наслада за всеки един геймър ( бройте ме и мен ), почитател на игрите с предател. Как обаче всичко това е подплътено откъм геймплей ?

Власт и политика в Ню Анджелис

"Екшън" картите - добре познати от толкова игри на FFG
    В кутията на “New Angeles” ще откриете купчина токени, няколко тестета карти, отлични миниатюри и впечатляващо изглеждащо централно игрално поле, представляващо  различните квартали в града. Като венец на всичко това ще откриете и две книжки с правила, нещо традиционно за "FFG" в последните години. Казвам ви всичко това само с една цел – не се плашете. И въпреки, че няма да премина през всяко дребно правило в  “New Angeles”, играта предлага изчистен и лек за усвояване геймплей.

Наемниците - любимото оръжие на корпорациите
    Може да разделим “New Angeles” на кооперативна и състезателна част. Първата е призване да играе ролята на фон, който да задвижва геймплей, една обща външна заплаха, която да мотивира играчите. Всеки трети рунд в “New Angeles”, която между другото продължава точно девет, играчите ще трябва да изпълнят „нуждите на града“, като за целта преди това са разполагали с цели два пълни хода. 
„Нуждите на града“ са разнообразно количество от пет вида ресурси, които трябва да генерирате управлявайки кварталите в Ню Анджелис. Ако не успеете с последната задача, то генерирате точки „заплаха“, които се отбелязват по специална скала илюстрирана на централното табло. Когато достигнете до двадесет и пет точки „заплаха“ федералното правителство праща МАРИНКИТЕ ( нямаше как да не го напиша ) и си връща контрола върху града. Веднага се досещате, че „федералистът“ ще се стреми да трупа колкото се може повече точки „заплаха“.

Място за отбелязване на градските нужди
    Възможността да се провалите в изпълнението на „нуждите на града“ е външната заплаха в “New Angeles”, която трябва да мотивира играчите да работят заедно. За жалост обаче, въпреки богатството на темата, няма да се почувствате застрашени. Покриването на градските нужди е изключително лека задача. Опитът в играта да се добавят карти „Събития“, които в края на всеки ход да ви правят мизерии, също не е особено успешен. Просто в “New Angeles” го няма това чувство на отчаяние, характерно за голяма част от кооперативните игри. Чувството, че няма изход, че ако ви се размине то ще е или поради някаква случайност или заради наистина блестящо, навременно действие на някои от играчите. Както е например в “Battlestar Galactica”, с която играта е сравнявана. В “New Angeles”, дали заради факта, че сте в скъпите костюми на могъщи корпоративни босове, просто няма как да се притесните, че в града ще избухне хаос, защото за разлика от една дузина кооперативни игри, тук по никакъв начин не се идентифицирате със случващото се на игралното поле, с града. Вие просто трупате капитал, а дали ще се провалите в някоя от задачките да покриете нуждите на града, не е толкова важно. Защото реално опасността е да генерирате само 5-6 „заплаха"...къде ти до двадесет и пет.

    Вероятно ще кажете : „Ицо, ами федералистът ? Нали имаме предател ? Няма ли опасност той рязко да увеличи количеството „заплаха“ с действията си в играта ?“. Ще ви отговоря с нескрито разочарование. Не, няма. „Федералистът“ е може би най-осакатения предател в настолна полу-кооперативна игра, които някога съм виждал.

    За да разберете защо мисля така, дойде време да ви разкажа и за същността на “New Angeles” – сделките. Играта пристига със специално тесте карти, носещо названието Активи“. Последните са разнообразни персонажи, част от тях познати от други заглавия в „Android” вселената, които ви предоставят разнообразни умения. Едни генерират капитал, втори ви позволяват да манипулирате кварталите, а трети откровено чупят правилата на играта като ви позволяват да държите или да теглите повече карти. Всеки рунд в “New Angeles” включва предварително фиксиран брой ходове, като във всеки от тях „активният играч“ тегли фиксиран брой „екшън карти“, идващи от специално посочено на персонално му табло поле. „Екшън“ картите са групирани в пет категории, в пет тестета, като всяка тесте съдържа три различни вида карти. Здравей, “Battlestar Galactica”. Тук им се е получило, “New Angeles” да е нейно абсолютно копие. След това се обръща предварително приготвена карта „Актив“ и се поставя в специална секция на игралното поле.

Активите
    За да придобиете даден „актив“ вие трябва да предложите нещо в замяна, да направите оферта. Това, което предлагате е „екшън“ карта от ръката ви. Разглеждайте я като своеобразен закон, защото действието описано на нея манипулира токените и фигурите разположени върху игралното поле. Останалите играчи по ред могат да предложат контраоферта, като всеки има право само на едно предложение, а за да „надскочите“ вече предложена от друг контраоферта трябва да изхвърлите карти от ръката си.

Предвидено е и специално място за сделките
    След като бъде установена една основна оферта, предложена от „активният играч“, и една контра оферта, останалите играчи могат да подкрепят една от двете страни. Тук играта отново много силно замирисва на “Cosmic Encounter”. Борещите се за  разиграващия се „актив“ играчи могат да молят за помощ, да обещават, да подкупват, да заплашват и т.н. Тук се очаква “New Angeles” да блесне и тя наистина се справя добре с цялата тази симулация на политика. За да застанете зад една от двете страни, вие използвате „екшън“ карти от ръката си, изиграни с лицето надолу в подкрепа на избрания играч. Как се решава кои печели „актива“ ? Нека цитирам големият класик Мечо Пух – колкото повече, толкова повече. В чиято полза са играни повече карти с лицето надолу, то той печели „актива“ и използва офертата си – извършва действието върху "екшън" картата.

Колко само ми е познато това...
    Вероятно ви звучи интересно и наистина е така...ако не беше един дребен проблем. Картите „Активи“ са сериозно небалансирани. В тестето ще откриете както няколко абсолютно ненужни, така и такива, които буквално унищожават геймплея в “New Angeles”. Като например тези, увеличаващи броя карти в ръката ви. Вижте, тънкият момент в играта е, че теглите нови „екшън“ карти само в началото на хода ви. Те са ограничено количество и идват от предварително зададени тестета. В процеса на игра, може да получите като подкуп други карти или закон да ви позволи да теглите нови карти. Но има едно важно ограничение – не може да имате повече от пет карти в ръката си ! Трябва много внимателно да лавирате в действията си извън собствения ви ход. Кога да предложите контраоферта, с колко точно карти да подкрепите контраоферта. Защото ако се увлечете, рискувате до идването на вашия следващ ход да се превърнете в пасивни зрители на случващото се. И в тази толкова идилична атмосфера на "hand management", се появяват „активи“ позволяващи ви да държите до десет карти в ръката си. Уау, бих възкликнал. Не знам дали мога да ви опиша как това променя геймплея на “New Angeles”. Играч с такв "актив" се превръща в лице диктуващо какво се случва около масата до края на играта. Той винаги е способен да се включи с контраоферта за даден „актив“ и винаги е способен да наклони везните при гласуване в полза на някоя от страните. Именно стряскащата понякога липса на баланс е най-големия минус на “New Angeles”.

    Но да се върнем на „федералистът“ и защо смятам, че той е най-тъжния предател в историята на настолните игри. Ами защото той просто няма какво друго да направи, освен целенасочено да не използва точните „екшън“ карти, когато предлага оферта или контраоферта. А дори и това няма да остане незабелязано, когато играете “New Angeles” в компанията на сериозни геймъри.
„Федералистът“ няма специално умение като „сайлоните“ в Battlestar Galactica. Нито пък има възможност да заеме някаква ключова роля в ръковоството на града, която целенасочено да саботира ( отново "Галактика" ), просто защото в “New Angeles” няма такива роли. Не може и да влиея отрицателно при разрешаването на ключови събития ( "BSG", "Dead of Winter" ). Споменах ви, че в “New Angeles” има карти „събития“, които ви правят пакости, но те просто се случват – няма начин да ги предотвратите. Единствената надежда на „федералистът“ е останалите играчи толкова да се увлекат в алчността си по трупане на капитал, че буквално да изоставят града на произвола на съдбата, за да може той да достигне до крайната победа. И в основата си тя няма да се дължи на негови действия.


    Ако трябва да тегля чертата, то ролята на „федералиста“ ми изглежда като допълнителна кръпка, съшита с дебели, бели конци. Хем е хубаво да го има, за да подправи играта ви, хем няма никакъв смисъл от него, защото няма реални средства да ви „удари“, да „навреди“ на останалите играчи в най-точния, най-тежкия момент от играта.

Обратно в реалността

    “New Angeles” е игра, която ме остави с изключително противоречиви чувства. От една страна, имаме няколко безспорносилни страни. Да започнем от визуалното оформление, например. Прекрасни илюстрации. Високо качествени компоненти. Миниатюри, които си плачат да бъдат оцветени. Феноменално интерактивно игрално поле, върху което има място за всичко, без да бъде претрупано и сложно. Извън външната фасата. Страхотна тема. Кипер-пънк жанра е моя слабост и игрите от вселената "Android" са може би настолните заглавия с най-силно демонстриране на тази тема. 

    Геймплея също има свойте попадения. Леките и достъпни правила, които са нещо рядко срещано за подобна игра. Вариациите за разнообразен "set up", даващи ви различна подредба на кварталите във всека игра. Цялостното "параноично кооперативно" усещане - трябва да работите заедно, но не знаете на кого точно да се доверите. Кой да поканите да ви подкрепи, в замяна на няколко точки капитал. Дали той не е играчът, който има мисия да бъде по-богат от вас в края на играта ? Дали по този начин няма да помогнете за собствената си загуба ? “New Angeles” наистина успява да комбинира част от най-добрите качества на "Battlestar Galactica" и "Cosmic Encounter".

    Но. Трява да има но. Липсва ми цялостното усещане на кооперативна игра в  “New Angeles”. Няма го чувството на отчаяние, на безизходица. Като минус бих посочил и факта, че макар и в ролята на различни корпорации, в “New Angeles” всеки преследва една цел - повече капитал/пари/точки. Ролята на "федералиста" пък е стряскаща само на хартия. “New Angeles” е игра, в която ще се молите да не сте вие "предателят"...просто защото ще ви бъде почти невъзможно да спечелите играта. И когато към всичко това прибавя и откровено небалансираните карти "активи" - добрите впечатления от “New Angeles” рязко се изпаряват.

    “New Angeles” е добър опит на "FFG" да създаде нов супер хит в категорията "полу-кооперативна" игра. За жалост не са се справили. Не бих препоръчал играта, просто защото има много по-добри в жанра. Играйте "Battlestar Galactica", играйте "Cosmic Encounter". Това са две безсмъртни настолни класики. Уви, “New Angeles” се докосва за кратко до тях, преди да се сгромоляса в шахтата на Лунният асансьор ( илюстрацията на кутията на играта).

Оценка :

Визуално оформление и компоненти : 5 / 6

Геймплей : 3 / 6

Преиграваемост : 3 / 6


Крайна оценка :    3.5 / 6

Тонове настолни игри - при нашите приятели от Ozone.bg

ЦЪКНИ МЕ !!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар