петък, 10 февруари 2017 г.

Наръчник за божественост – Elysium


от Христо Симеонов

    Когато преди точно две години „Elysium“ се появи на пазара, я подминах без да се замисля. Ако към днешна дата ме питате "защо"...ще ми бъде трудно да ви отговоря. Дали ме отблъсна прекалената, гъста като митично овче руно символика по картите или пък абстрактната система за придобиването им, не съм напълно сигурен. Тогава си позволих да оставя на заден план „Elysium“ с идеята, че все някога ще й дойде времето. И понеже сме на божествена тема, тъкмо тук е мястото за един цитат : „човек предполага, Бог разполага“.

    „Elysium“ изчезна от магазините за настолни игри като парична помощ в джобовете на гръцкото правителство. По мое скромно наблюдение, играта бе налична няколко седмици, след което излезе в траен „out of print”. Нямаше я буквално никъде, а всяко копие, което се появяваше в магазините „втора ръка“ беше разграбвано светкавично бързо, като качествен гръцки зехтин на промоция в хипермаркет. Ако знаете колко само съжалявах, че бях решил да отложа срещата си с Elysium. Но ако тряба да перифразирам една популярна личност в хобито : добрите игри са обречени да получат ново издаване.

    И така, точно две години след официалната си премиера и аз най-накрая се докопах до свое копие на „Elysium“, подобно на Одисей до неговата  Итака. Знам, че почнах да ви досаждам с тези гръцки сравнения. Не ви обещавам, че ще спра с тях в следващите редове. Обещавам ви обаче да ви кажа струваше ли си да копнея толкова по „Elysium“.


Когато си в Древна Гърция прави като Боговете

Прилична купчинка токени 
    „Elysium“ е игра с карти за двама до четирима играчи. Дизайнери са Матю Дънстън и Брет Гилбърт. Издател е “Space Cowboys”, студио набиращо все по-голяма популярност с каталог, в които личат имената на игри като „Splendor“ и „T.I.M.E. Stories“.

    В „Elysium“ играчите влизат в ролята на амбициозни полубогове, борещи се да си осигурят място сред Елисейските полета. Казвам „борещи се“, защото в Древна Гърция, да си полубог всъщност не е било нищо особено. Да имаш мама или тате с корени сред боговете на Олимп си е било нещо толкова често срещано, колкото и гръцки фермери по българската граница през февруари. Или поне така ни казват гръцките митове.

Колоните. Повече за тях в следващите редове
 Затова обичайно горките полубогове трябвало да спечелят мястото си сред боговете. Не ви се вярва. Ами вземете например Херкулес, който преминал през дванадесет изпитания, за да си осигури място на Олимп. Играчите в „Elysium“ се надпреварват в рамките на пет хода да си осигурят благосклонността да боговете или казано на геймърски език – да натрупат максимален брой точки, идващи от разнообразни източници.

    За целта, в хода на играта трябва да привлечете на ваша страна някои измежду могъщите богове, да потърсите услугите на легендарни герой и да се опитате да придобиете митични магически предмети познати ни от древногръцките митове.

Трънливият път към Олимп

Зевс ви носи допълнителни точки
    Преди да си говорим за геймплея на „Elysium“, преди да ви споделя какво харесвам в него и какво не чак толкова, ще си позволя нещо не характерно за мойте ревюта. Ще ви споделя впечатление за играта. „Elysium“ е изключително геймърска игра. Тя съвсем целенасочено е насочена към сериозни геймъри и нека готината и достъпна тема и феноменалните като изпълнение  илюстрации, съдържащи познати персонажи и сцени от широкопопулярните древногръцки митове не ви заблуждават, че това е игра за начинаещи играчи. Още разгръщайки съвсем бегло правилата на „Elysium“, ще попаднете в свят използващ специфични термини, които макар и не сложни, могат да представляват затруднение за някой геймъри. Картите в играта са отрупани със символи. Девет на брой са различните видове активация на последните, като „само“ три от тях са свързани с точкуване в краят на играта. Въпреки, че като структура, чисто механично, геймплеят на „Elysium“ е елегантен и достъпен, убийствената иконография ме навежда на сравнение с “Race for the Galaxy”. „Elysium“ е без никакво съмнение геймърска игра и изисква по-сериозна задълбоченост в хобито.

Хадес отсява достойните за отвъдното
 Геймплеят на „Elysium“ представлява елегантен микс от няколко класически механики, съчетани си до съвършенство, като узо и дзадзики. Основната част от геймплея включва интригуващ „card drafting“. Всеки рунд в „Elysium“ пред играчите се обръщат определен брой карти идващи от общо централно табло. Няколко думи за тях, защото те са основното в играта.


    В кутията на „Elysium“ ще намерите сто шестдесет и осем карти, разделени в осем „семейства“, по двадесет и една карти всяко. Групирането в „семейства“ е свързано с различно божество от древногръцкия пантеон. Така в играта дейно участие взимат може би осемте най-влиятелни гръцки божества – Зевс, Хадес, Посейдон, Аполон, Арес, Атина Палада, Хермес и Хефест. Всяко „семейство“ включва богат набор от карти, даващи ви разнообразни умения, които драстично се различават едно от друго. В тестето на Посейдон например ще откриете най-агресивните карти в Elysium“. Благодарение на картите на Аполон в играта влиза специален борд, посветен на Оракула от Делфи. Атина Палада пък ви дава набор от умения, с които генерирате злато и точки както за себе си, така и за останалите играчи. Най-хубавото на тези осем тестета карти е, че в една сесия на „Elysium“ ползвате само пет от тях. Почнахте ли вече да бройте възможните комбинации ? В правилата на играта ще откриете няколко примерни комбинации, концентрирани около това какъв тип игра искате – с възможност за генериране на повече точки, с много агресия и интерактивност между играчите или такава позволяваща ви ефектни комбинации. Преиграемостта в „Elysium“ ви е гарантирана за доста дълго време.

Посейдон идва с най-агресивните карти
    В горният десед ъгъл на всяка една от картите в играта ще намерите нейната цена, изобразена под формата на едно или няколко цветни кръгчета. Последните означават, че ако искате да я вземето от централното поле (носещо името „Агора) и да я прибавите в персоналното си табло (означено като „Домейн“), то трябва да имате пред себе си „Колони“ от съответния цвят. Какво са „колоните“ питате и аз веднага ви отговарям...ами колони. Знаете, в Гърция много си обичат колоните. В началото на всеки ход на ваше разположение са четири „колони“, в четири различни цвята. Когато взимате карта от централното поле, трябва да отстраните една „колона“, като от коя точно ще се лишите е ваш избор и няма нищо общо с цената на картата. Така изглежда своеобразния "card drafting" в „Elysium“. А защо ползвате шарени „колони“ няма никакво тематично обяснение, така че просто го приемете. Иначе системата е интересна и предизвикателна. Всъщност си е едно менажиране на ресурси. Не бих го определил като свръх оригинално, но е увлекателно.

Ковачът Хефест ви дава разни митологични джаджи
    Да си поговорим обаче за персоналното ви табло в „Elysium“, което споменах преди малко. То представлява състоящ се от две части борд, който сглобявате преди началото на играта.Всяка придобита от централното табло карта се поставя в горната част на този борд. Да мина през различните видове активации и умения на картите в Elysium би било безумие, което ще превърне това ревю в същинска старогръцка трагедия. Най-важно е да ви кажа следното – докато вашите карти са в горната част на таблото ви, във вашият „Домейн“, може да използвате специалните умения, които ви носят...но пък не генерирате точки. И това е уловката в геймплея. „Elysium“ ви поставя нелеката стратегическа задача правилно да разполагате с картите си, съобразявайки точния момент, в които да се лишете от способностите им и да ги трансформирате в точки.

Персоналното ви табло е изключително спретнато
    За да превърнете картите си в точки, трябва да ги преместите от „домейна“ в „елизиума" си. Визуално това става, като свалите карта от горната част на таблото си и я поставите под него. В „Elysium“ тази операция не се случва когато си пожелаете, а в специално обособена за целта фаза от хода ви. Също така, количеството карти, който може да „пренесете“ е ограничено както като брой, така и от факта, че за всяка се заплаща определена сума в злато. Веднъж попаднали в „елизиума“ ви, картите стават част от „легенди“.  За това служат цифровите означения в горния ляв ъгъл на всяка карта. Те означават също така и цената в златни монетки, която трябва да платите, за да трансферирате карта от "домейна" в "елизиума". "Легендите" в Elysium са шикозното наименование на "колекции"...защото гърците си падат по лъскавки работи. Всяка "легенда" може да съдържа до три карти. Те от своя страна биват групирани или на "фамилен" принцип - три карти с номера от едно до три от едно "семейство" или на база "ниво" - три карти с един и същи номер, без значение от "семейството" към което принадлежат. Всяка успешно приключена "легенда" е основния ви източник на точки в „Elysium“. Чисто механично, това си е класически "set collection" , който изглежда стряскащ заради използваните засуканите термини, но в крайна сметка не е .

Дионисиев пир, Аполонови празници

В кутията има специално място за всеки компонент

    Визуалното оформление на „
Elysium“ заслужава собствено ревю. Едва ли параграфът, които ще му посветя ще бъде достатъчен, за да го опише. Но да опитаме.

    Нека започнем от кутията на Elysium“. Вътре ще откриете един от най-добрите органайзери на пазара. Всеки един компонент си има специално място и всяко специално място е достатъчно голямо, за да остане пространство и за евентуално допълнение. Абсолютен отличен на хората отговорни за дизайна на кутията в Elysium“.

 За Атина Палада най-важен е баланса
    "Колоните" и картонените компоненти в Elysium“ също на топ ниво. Всичко е качествено, с изчистен и ясен дизайн. Специално за "колоните", в кутията ще намерите и стикери, ако имате проблем с цветовете.
Цялостното изпълнение на компоненти е достойно само за адмирации. Няма нищо излишно, няма нищо ненужно. Количеството на токени също е прецизно отчетено, като "златото" и "точките" пристигат в деноминации от "едно" и "пет", за улеснение на играчите. Както стана дума, персоналните табла се сглобяват от две части и върху тях ще откриете специално място за всеки вид токени в играта.

Аполон ви предоставя контрол върху Делфийския оракул
    Стигаме и до най-важното - картите. Без никакво съмнение, едни от най-впечатляващите илюстрации, които може да откриете в настолна игра. Визуалното оформление на Elysium“ е дело на цяла плеяда изумителни художници. Сред тях личат имената на Винсент Дютрей ("Augustus", "Broom Service", "Discoveries", "Robinson Crusoe"), Карол "Кари" Шаланд ("Hit Z Road", "Millions of Dollars"), Дидие Поли ("Tannhauser", "Android") и Емануел Родиер ("Dragon's Gold", "Formula D"). Илюстрациите за всяко едно от тестета в играта са дело на различни художници. Като резултат от това, илюстрациите са различни като стил, макар и да следват обща структура. Сред тях ще откриете изображения на едни от най-легендарните митологични герой, същества или случки от древногръцката митология, познати и обичани от всеки един от нас. Трудно ми е с думи да ви опиша, феноменалното визуално оформление на Elysium“. То просто трябва да се види. Без съмнение един от най-силните компоненти на играта.

Гърците са го измислили

Арес...ами Богът на войната, знаете...
    Нека си го кажем откровено - Elysium“ не е игра за всеки...и аз реших да започна обобщението си с негативните неща. Както споменах по-горе, играта е силно насочена към сериозни геймъри. Не си правете илюзии, че ще успеете да играете Elysium“ в компанията на малки деца, възрастни ви родители или с почитатели на парти игри. Дори и да успеете, посредством изумителното визуално оформление, да ги подмамите край игралната маса, то цялостното усещане няма да ви допадне. Ще изпаднете в ситуация непрестанно да отговарятя на въпроси от рода на : " А това какво правеше ? Аха. Ами това ? ". Символите по картите в Elysium“ са дяволски много. От "Space Cowboys" са се постарали да ви помогнат с изчерпателни референции както на гърба на книжката с правила, така и на специални карти пристигащи с играта, но уви не е достатъчно. Затъването в символиката на Elysium“ си е сериозна задача и може сериозно да обремени голяма част от геймърите, което автоматично да ги дистанцира от играта. Казано като съвет, направо като лозунг издигнат от гръцки протестиращи "Играйте Elysium“  САМО в компанията на сериозни геймъри".

Хермес ви носи най-ефектните комбинации с карти
     Всъщност, „Elysium“ е френска игра, което в случая няма никакво значение. По важно е, че Elysium“ е игра, която всеки сериозен геймър ще обикне. Геймплея миксира три до болка познати и любими на толкова много геймъри механики - "tableu building / подредба на табло , "card drafting"/ едновременен избор на карти и "set collection"/ събиране на колекции, а крайният резултат няма как да не ви хареса. Всичко е полирано до съвършенство и работи без никакви засечки. Структурата на играта не е сложна и правилата са достъпни. Времетраенето на Elysium“ ще ви изненада, като в компанията на опитни играчи тя се играе за половин час (гарантирам ). И когато към този интригуващ микс от утвърдени механики, прибавим и готината тема и феноменалното визуално оформление, то Elysium“ е заглавие, което препоръчвам  без да си кривя душата, на всеки сериозне геймър

Препоръчваме задължително ЗА :

1. Сериозни геймъри
2. Полубогове
3. Любители на символиката
4. Изкушените от древногръцката митология

Оценка :

Визуално оформление и компоненти : 6 / 6

Геймплей : 5 / 6

Преиграваемост : 5 / 6



Крайна оценка : 5 / 6

Elysium“ както и много интересни игри може да откриете при нашите приятели от Ozone.bg.

Цъкни ме !!!






Няма коментари:

Публикуване на коментар