сряда, 15 февруари 2017 г.

"Перо и зар" с Ивайло Драганов : "Най-голямата магия на настолните игри е в общуването"


от Христо Симеонов

Когато реших да започна "Перо и зар", рубрика, която си поставя амбициозната задача да ви покаже отблизо хората в България ангажирани в магията на настолните игри, името на Ивайло Драганов изплува на първо място. Създадената от него инициатива"Да играем", в последните три години проведе няколко организирани събития във Велико Търново и региона, тясно насочени към запознаване на широката публика с модерните настолни игри. Програмист, завършил графика във Великотърновския университет "Св.св.Кирил и Методий", колекционер и мечтател, Ивайло е движещата сила зад хобито в Старопрестолния град.

В краят на януари, зареден с ентусиазъм, журналистическа неопитност и свободно време, реших да отскоча до Велико Търново, за да се видя с Ивайло, да поговорим за фестивалът "Настолен град", които ще се случи в последния уикенд на февруари, а и да поиграем заедно, естествено. Уви, петдесетината сантиметра сняг както винаги ни ИЗНЕНАДАХА и отложиха намеренията ми. Хвала на модерните технологии, а не на АПИ, защото те позволиха това интервю да се случи.

Ивайло Драганов в естествената му геймърска среда
Ивайло, нека в началото на нашият разговор да те попитам : Как започна всичко? Как ти влезе в хобито наречено настолни игри?


Съвсем случайно - бях на курс по полски език през лятото на 2014г. и там ни дадоха, като част от курса, една много нашумяла полска игра - “Опашка”. Тази игра пресъздава по забавен начин ежедневието в социалистическа Полша от 80-те години и аз бях силно впечатлен - от механиките, от геймплея, от външния вид, затова си я купих и като се върнах в България започнах да се интересувам от съвременни настолни игри. Не след дълго открих “Каркасон”, “7 Wonders”, “Пандемия”, “Катан”, “Dixit” и други популярни заглавия. И така настъпи края на един доста дълъг период, в който не играех никакви игри - нито компютърни, нито настолни.


Ивайло винаги е насреща когато имате нужда от помощ с правила
А идеята за „Да играем“? Как се роди тя и с каква цел?

Казах си, че настолните игри са чудесен начин за забавление и че повече хора трябва да усетят това преживяване. Първо пробвах с приятели, после вкъщи със семейството ми - хареса се на всички и реших да го направя публично. Вече имах опит с организиране на събития от малък мащаб, имах достъп до подходящо място във Велико Търново, затова не се колебах много и така в началото на 2015 г. направихме първата среща. Тогава притежавах само 2 игри, взех още няколко назаем, за да може да има за 20-30 души. Още от самото начало го замислих като пътуваща библиотека с игри (игротека?) с идеята да популяризира хобито, особено в по-малки населени места. Разнасянето на игри насам-натам обаче се оказа доста трудоемко, затова сега дейността е съсредоточена във Велико Търново и Горна Оряховица.

Неизменните "Заселници на Катан"
Колко души във Велико Търново и околността са вече част от магията на хобито?


Трудно ми е да кажа с точност - в групата във Фейсбук са вече над 200 члена и може би горе-долу толкова хора са минали през събиранията за изминалите три години. Има обаче 20-30 души стабилно ядро, които идват на почти всяко събиране. Като говорим за магия, мисля че най-голямата магия на хобито е в общуването. Общността, която се оформи около сбирките ни, хората, с които се запознах покрай игрите - това са неща, които оценявам като големи успехи.

Разкажи ни малко за „Настолен град“. Какво не знаем за него от провелите се до момента издания ?


“Настолен град” е естествено продължение на дейностите на “Да играем” и също така празник за годишнината от първата среща. Миналата година организирах подобно събитие, но в по-малък мащаб - само един ден ден в зала за 50 души. Тогава се казваше просто “Да играем 2016” и беше много успешно - в най-студения ден на зимата залата беше пълна. Това беше знак, че има смисъл да се направи по-голям фестивал. Реших обаче, че трябва да има собствено име, за да не се бърка с инициативата, за да има идентичност.

Какво да очакваме тази година от „Настолен град“?


Тази година по огранизацията работим екип от няколко души - усилията и съответно амбициите са по-големи. Фестивалът ще бъде два дни, в по-голяма зала, с повече игри, с демонстрации и с два турнира. Ще има по нещо за всеки, защото в зоната за свободна игра ще са налични над 100 заглавия, а нашите доброволци ще помагат при избора на игра и обясняването на правилата. Основно се надяваме на интерес от местната общност, но се стремим да привлечем и хора от други градове - мисля, че местоположението на В.Търново в центъра на България благоприятства това.


Кои ще са големите акценти на фестивала?


Много се радвам, че ще сме домакини на CATAN Big Game и Pandemic Survival - две уникални настолни преживявания. Предварителното записване вече започна, така че каня всички фенове да участват. Разбира се, не мога да пропусна да спомена и томболата, за която нашите партньори са осигурили чудесни награди.

Stone Age 
Не мога да избягам и няколко тривиални въпроса. Коя е най-любимата ти настолна игра?


Трудно ми е да посоча само една, но има някои, които вече са минали през много разигравания и въпреки това рядко бих отказал да ги играя - “Каркасон”, “Пандемия”, “Stone Age”, “Hanabi”. Може би е време да направя личен топ 10 или нещо подобно :-)


Би било интересно. За финал - въпрос подходящ за един дилетант журналист. Какви са бъдещите ти творчески планове ? Как виждаш бъдещето на инициативата „Да играем“ и на  „Настолен град“?

Добър въпрос. Мисля, че “Да играем” достигна до повратна точка, след която трябва да се промени, за да не изчезне. Досега всичко беше по-скоро ъндърграунд, съвсем неформално и с ограничен обхват. Смятам, че оттук нататък трябва да се включат повече хора и да се търси по-трайна промяна. Вярвам, че игрите и общността около тях оказват положително въздействие не само върху индивида, но и върху обществото като цяло. “Настолен град” определено е крачка в тази посока. Ще се радвам да се превърне в ежегоден фестивал.

Фестивалът "Настолен град" ще се проведе на 25-ти и 26-ти февруари, във Велико Търново, институт "Конфуций" на Великотърновския университет (линк към събитието). Ивайло, аз и десетки други ще бъдем там, в компанията на буквално тонове настолни игри, за да ви омагьосаме с магията на нашето хоби, в което човешкото общуване е най-важното.

Няма коментари:

Публикуване на коментар