вторник, 12 юли 2016 г.

Цивилизация по домашному – Imperial Settlers

от Христо Симеонов


    Едва ли ще ви изненадам, казвайки ви, че съм огромен фен на настолните игри в жанра “civilization building” /създаване на цивилизация/. Запленен съм по този тип игри още от ранна юношеска възраст, когато запълвах огромна част от времето си с компютърните им първообрази. Чувството да изградиш в поредица от ходове бляскава цивилизация, започвайки от зората на човечеството, е феноменално. С широко отворени, жадни очи поглъщаш напредъка на повереното ти племе, народ, нация. Пътят им от каменната ера до епохата на информационните системи и експанзията в космоса е изключително събитие, което се постига с много труд и с цената на доста игрово време, но крайният резултат ще ви ощастливи напълно.

    В настолните игри има няколко високо оценени еталона в жанра “civilization building”. Започвайки от широко разпространената настолната версия на легендарната компютърна симулация на Сид Майър – “Civilization”, през гигантския като мащаб и размах шедьовър на Влаада Шватъл – “Through the Ages”, та до джобните размишления по темата, дело на Скот Алмс - „civ” игрите предлагат разнообразни вариации, механики и подходи, за да ви предложат най-пълноценно емоцията от това да създадете, развиете и доведете до величие поверената ви цивилизация.

    Днес ще ви представя една игра, която според някои попада в “civilization building“ жанра. Моето мнение по въпроса е малко по-различно. Дали тя има нужните качества да плени вашето внимание? Заслужава ли да се представя като “civ” игра? Има ли място на рафта? Ще ви кажа в следващите редове.

Джобни нашественици

Фракциите в "Imperial Settlers"
    “Imperial Settlers” е игра с карти за един до четирима играчи, дело на големия полски дизайнер Игнаси Тчевичек, която се появи на пазара в края на 2014 г. от „Portal Games”. Действието на играта ни пренася в антични времена, като играчите поемат контрол върху една от популярните антични нации – римляни, египтяни, японци и варвари (гледайте на последното като на събирателен образ на всички степни номадски народи). Задачата пред играчите е много проста - да колонизирате новооткрити земи, стремейки се да съберете най-много точки (естествено) в рамките на пет игрови хода.

    “Imperial Settlers” е изтъкана от няколко основни механики, всяка от които пасва като дялан камък и допринася за формирането на бърз, приятен и олекотен геймплей, който е и основното оръжие на играта. В своята сърцевина играта включва изграждането на стабилна основа за вашата цивилизация от изиграни карти (“tableau building”, “engine building”), които в един по-късен етап да ви генерират точки. Играчите получават игрално табло, съответстващо на избраната от тях цивилизация, което е разделено на две. От едната страна се поставяте изиграни карти, идващи от специално индивидуално тесте, които са обозначени като „карти от фракцията ви“. От другата се разполагат карти, които теглите в ръката си от общо, достъпни за всички играчи тесте.

Картите. Сърцето на играта
    Картите са сърцето и душата на “Imperial Settlers”. Цялата игра е побрана на тях. Всяка една от картите попада в една от три възможни категории – Производство, Действия или Способности. Първите ви носят разнообразни ресурси в началото на всеки ход. Вторите изисквате активация, за да използвате специалното умение, което е изписано на тях. Картите способност пък, са нещо като пасивни умения, с които засилвате вашата цивилизация. Те не изискват специално активиране и влизат в игра, когато се изпълнят конкретни изисквания за това. Освен с умение или ресурс, всяка една от картите, която изиграете пред себе си ви носи и точки в края на играта – ако е от общото тесте една точка, ако е индивидуалното ви – две.

    Геймплеят на “Imperial Settlers” е безумно лек, запленяващ и само в рамките на няколко завъртания ще сте напълно наясно какво правите. Всеки ход започва със фаза включваща „draft на карти от общото тесте. Тази механика не е основна за играта, но има важна роля при изграждането на вашата стратегия. В рамките на всеки ход, играчите се редуват да изпълняват по едно от няколко възможни действия, докато не пасуват, като това продължава пет хода. В края на последния, към спечелените в хода на играта точки се прибавят по една точка за всяка карта от общото тесте, която се намира във вашето табло и по две точки за всяка такава, която е дошла от индивидуалното ви. Играчът с най-много точки е победител в “Imperial Settlers”.

Високоскоростен възход

Персоналните тестета на фракциите
    Най-отличителната черта на “Imperial Settlers” е богатството от налични опции, които са на ваше разположение по време на хода ви. И всички те са свързани по един или друг начин с използването на карти от ръката ви. В това ревю няма да се опитвам да ви обеснявам правилата на “Imperial Settlers” – за целта може да посетите нашия канал в портала Youtube и да изгледате специално посветено на темата видео. Ще се опитам обаче да ви разкажа какво смятам за специално в играта.

    Подобно на много игри включващи изграждането на "tableu" или "engine", както е популярно да се нарича тази механика, и в “Imperial Settlers” началото е бавно. Първите два хода, опциите ви ще бъдат сравнително ограничени като брой и размах. Това се дължи на ограничените ви начални ресурси. С развитието на вашата цивилизация обаче това ще се промени драстично. Един от най-тънките моменти в “Imperial Settlers” е именно правилното балансиране и навременното предприемане на желаните от вас действия. До крайната победа се стрига по различни пътища и от вас зависи, кой ще предпочетете.

Закъде без една купчина токени?
    В началото ви говорих, че “Imperial Settlers” се определя като „civ building” игра. Сега ще ви кажа, защо не съм напълно съгласен с това твърдение. В постулатите на този жанр, а и в реалността, изграждането на цивилизация минава през различни етапи, които имат своята логична последователност. Или казано с други думи – не може да пратите човек в космоса, преди да сте изобретили колелото, например. В “Imperial Settlers” не е така. Вие решавате напълно по собствено усмотрение как да развивате вашата цивилизация, без да робувате на подобни... хм, логически и исторически връзки. Може още от първия ход  да построите някоя бляскава сграда, храм или хиподрум например, без дори вашата цивилизация да произвежда храна или каквито и да е ресурси. Дали и как обаче така построените сгради ще ви донесат успех – отново се осланя на вашата стратегия и подход към играта. Точките идват под разнообразна форма в “Imperial Settlers” – типично за "евро" игрите.

    Огромно удоволствие за мен, а предполагам и за много от вас ще направи и факта, че в “Imperial Settlers” всяка една от цивилизациите имат собствен стил на игра. Подобно разнообразие винаги е горещо приветствано от мен в настолните игри. Всичко това се дължи естествено на персоналното тесте с карти, с което разполага всяка от страните. То определя и целият ритъм в играта и дори носи няколко уникални специфични механики. Римляните и Варварите предпочитат агресивния подход, египтяните са царете на златото (най-трудно достъпния ресурс), а японците добавят в играта собствена механика, позволяваща да охранявате сградите си със самураи – тематично... нали. Усещането, което носи всяка една от замесените цивилизации, е различно, уникално и спокойно мога да го определя като едно от най-приятните изживявания в “Imperial Settlers”.

    Нека се върнем и на агресивните подходи към победата, за които споменах по-горе. Още нещо, по което “Imperial Settlers” се различава от събратята си в “civ building” жанра – не очаквайте мащабни военни действия. В играта няма и помен от армии, войници, обсадни машини, морски сражения или спиращи дъха кавалерийски щурмове (макар че прибавяте към цивилизацията си карти носещи гръмки имена като „Кохорта“, „Легион“, „Стражева кула“ и т.н.).  Цялата агресия и конфронтация с останалите играчи се изразява в „raze” токени, които идват под формата на малки, сиви, картонени мечове. С тях разрушавате построена сгради от цивилизацията на противника си, като срещу това получавате определени ресурси (изобразени на картата). Напълно е възможно този факт да отблъсне от “Imperial Settlers” геймърите, които не си падат по игри с повече конфронтация. Лично за мен това не е проблем. “Imperial Settlers” си е определено по-евро игра – и като визия и като механики. Липсата на мащабни военни действия позволява играта да се играе по-бързо, да не обременява играчите и да им позволява да се съсредоточат повече върху изграждането на своята цивилизация, отколкото върху рушенето на противниковата такава. Или казано иначе - “Imperial Settlers” си е игра за пацифисти... добре де, почти.

    Какво би била модерна настолна игра без допълнения? В “Imperial Settlers” те станаха вече три, а само преди месец от “Portal” обявиха ново, четвърто, което ще добави нова фракция и нови гейм механики. За едно от допълненията, „Atlanteans”, очаквайте подробно ревю в близките седмици. Но за другите две, които по правило се водят “Empire Packs”, си струва да ви кажа няколко думи още сега.

Можем ли и тримата да сме приятели?

Защо да не сме приятели, наистина?
    “Imperial Settlers: Why can’t we be Friends” бе първото допълнение за играта, което се появи в началото на миналата година. Пристигащо в малка кутийка от едва 55 карти, на пръв поглед то не предизвика сериозно разместване в механиките на основната игра. Всяка от фракциите получава по десет нови карти, а самото тесте пристига с нова механика – „Open production“ сгради. Те действат на две нива – освен, че ви осигурят ресурси в началото на всеки ход (като нормалните сгради „Производство“), те могат да бъдат „посещавани“ и активирани и от останалите играчи, с което последните си осигуряват ресурси, като има нещичко и за вас. Съгласете се, че това не е разтърсващо основите на играта новаторство. Може би най-голямата иновативност на това допълнение е, че ви позволява да сглобявате предварително персоналното тесте с карти на избраната от вас фракция. Скъпи „deck building”, добре дошъл в “Imperial Settlers”! Очаквахме те... Или поне някои са те очаквали - аз не съм от тях. Обичам и възприемам “Imperial Settlers” като бърза, едночасовата, стратегическа игра с карти и не бих седнал да се занимавам с конструирането на съвършеното тесте. Това нововъведение определено не проработи за мен... което не значи обаче, че няма да се понрави на мнозина от вас. И все пак, „Why can’t we be Friends” е далеч от това да бъде задължително допълнение към играта. Препоръчвам го единствено за истинските й фенове.

Сакралната тройка
    Второто допълнение е още топло, топло – появи се само преди около месец. “Imperial Settlers: 3 is a Magic Number” включва 67 карти (малко повече, защото има десет нови карти и за Атлантидите, а повече за тях - скоро), доразвива механиката на “deck building” в играта и добавя един напълно нов елемент в геймплея – събирането на колекции (сетове) от еднакви карти. Две думи за “deck building”-a – ами с това допълнение си става почти задължителен. Да, това определено е минус... поне за мен. Единствения лъч надежда е, че в правилата е посочен олекотен вариант, който включва просто да изберете и да използвате или десетте допълнителни карти за предпочитаната ви фракция от „Why can’t we be Friends”, или десетте допълнителни от „3 is a Magic Number”. Или казано иначе – не ги смесвайте и двете! Не съм очарован, но поне не е и толкова страшно. Основното в това допълнение обаче е, че “Portal Games” прегръщат сакралното число три и ни предоставят нова механика, която, трябва да им призная, работи чудничко. Уменията, изписани върху голяма част от новите карти се активират, носейки ви действия или точки, когато съумеете да съберете по три от даден цвят. Хитричка идея, която без никакво съмнение раздвижва играта. Винаги съм приветствал разнообразните пътища към победата и „3 is a Magic Number” докосна тази тънка струна в мен. Колекционирането на карти разчупва още геймплея на играта, а също така допринася и за повишаване на нивото на конфронтация между играчите, което ще се понрави на много геймъри. Горещо ви препоръчвам „3 is a Magic Number”. Пак с уговорката, че не е задължително допълнение за “Imperial Settlers“, но без никакво съмнение обогатява геймплея, без да внася драстични промени.

Симпатичните заселници

Сладурските ресурси
    Да говоря за визуалното оформление на “Imperial Settlers“ си е мечтана задача, защото то е прелестно! Ще започна с илюстрациите на картите – те идват в един анимационен стил, в който, макар и не по вкуса на всеки, аз съм напълно влюбен. Ще си призная нещо – първия път когато отворих играта, разгледах индивидуално всяка една от картите и изображенията върху тях предизвикаха широка усмивка върху моето лице. Защото освен този симпатичен, сладурски анимационен стил, всяка илюстрация е предадена и с много хумор – понякога доста тънък и изтънчен.  В тоя ред на мисли, илюстрациите са дело на Томас Йедручек. Страхотна работа, човече!

    Относно компонентите – високо ниво, познато на всички докосвали се до игри на “Portal Games”. Токени от високо качествен картон и сладурски (отново) ресурси от пластмаса. Няколко думи и за тях. Те са четири на брой – камък, дърво, храна и хора (работници) и пристигат, индивидуално оформени и оцветени. Дървото си е кафяво клонче, камъка – сиво камъче, за храната е малко спорно – за едни е домат, за други ябълка. А работниците са розови, миниатюрни мийпъли - превърнали се вече в емблема не само за феновете на “Imperial Settlers“, но и за цялата геймърска общност.

    Визуалното оформление на “Imperial Settlers“ е на много високо ниво и спокойно може да бъде еталон за това, как да направиш една грабваща окото игра, без цената й да е около сто долара.

С грижа за цивилизацията

    Не мога да не ви препоръчам “Imperial Settlers“ – играта има всичко нужно, за да се хареса на геймъри от всякакъв калибър! Бързият, елементарен за усвояване, но дълбок стратегически геймплей е основното оръжие на тази игра. Основите й механики се разучават за нула време, но правилното им използване изисква усъвършенстване. Наличието на различни като игрово усещане фракции и разнообразните пътища към победата, са сред нещата, които ме заплениха най-силно в “Imperial Settlers“.

    “Imperial Settlers“ не е “civ building” игра в традициите на жанра. Не е толкова силно изразена тематична игра. Няма я и конфронтацията, толкова популярна за жанра. Не тренирате войници, не водите армии, а само градите своята цивилизация. И това е просто брилянтно! “Imperial Settlers“ е игра за всеки добър политик (ако има такива въобще), който мисли първо за народа си, а после за всичко друго. Това е и слогана на играта - "Civilizations to care about". Едва ли мога да каже нещо повече от това, с което да ви убедя да играете “Imperial Settlers“...

Препоръчваме задължително ЗА :

1. Заселници
2. Добри политици
3. Евро геймъри
4. Когато искате да градите
5. Когато ви е омръзнало да рушите
6. Когато имате един час и искате да го прекарате в компанията да добри приятели, с една добра игра

Оценка :

Арт и компоненти : 5.5/6

Геймпле : 5/6

Преиграваемост : 6/6


КРАЙНА ОЦЕНКА : 5.5 / 6


Няма коментари:

Публикуване на коментар