вторник, 13 март 2018 г.

"Перо и зар" с Васил Лозанов - Без приятели нито можеш да играеш настолна игра, нито можеш да измайсториш такава



от Христо Симеонов

   Месец март е идеалното време за първото ни интервю за 2018г, в рубриката „Перо и зар“. Трябва да ви призная, че за него чаках доста дълго. Всъщност, планувах го доста дълго, но все нещо не се получаваше. Искаше ми се в рубриката да започна да ви представям и малцината осмелили се, родни мечтатели, авантюристи и безстрашни творци, наели се с нелеката задача да „създават игри“. Да си дизайнер на настолни игри звучи като вълнуваща и лежерна дейсност, но всъщност си е ужасно трудоемко занимание.

    Именно затова бях изключително ентусиазиран, когато се срещнах с Васил Лозанов на тазгодишното издание на Настолен град, страхотният фестивал за настолни игри във Велико Търново. Васко е вълнуващ събеседник и мога да заявя смело, че всеки разговор с него е удоволствие. Навлизайки в територията на настолните и ролевите игри с него може да се говори с часове, като това, което ще ви направи впечатление е колко отдаден на хобито е той. Затова и бързам да ви разкрия какво ми сподели Васко – за създаването на настолни игри, за бъдещето на родните дизайнери и за вълнуващата конвенция за настолни игри – Sofia Board Game Weekend, която ще се проведе в края на месец март.

четвъртък, 8 март 2018 г.

Високоскоростни залози – Downforce



от Христо Симеонов

    „Всяка игра заслужава още един ход.“ Едва ли има по-подходящо начало на тази статия, от мотото на компанията "Restoration Games". Създадена от големия дизайнер Роб Давю и бордгеймс ентусиастът ( и колега юрист ) Джъстин Джейкъбсен, тя започна да функционира активно на пазара миналата година, когато ни зарадва и с три отлични заглавия. ( бел.ред. Ревю на Indulgence ).

    Играта, която ще ви представя днес е нова версия на заглавие появило се преди повече от четиридесет години. В далечната вече 1974г., култовият дизайнер Волфганг Крамър публикува първата си игра наречена "Tempo". Тя представлява лишено от тема състезание, провеждащо се на право трасе. През 1980г. играта реализира „втория си живот“ под името „Niki Lauda’s Formel 1“ от където получава и класическата си Формула 1 тема – състезание с болиди. В следващото десетилетие играта е издавана под редица заглавия, сред които най-популярното е „Daytona 500”. През 1996г. е последното появяване на играта, под името „Top Race”, когато тя е номинирана за "Spiel des Jahres", но не печели, губейки от друго заглавие на Крамър, абсолютната класика „El Grande”.

    В следващите повече от двадесет години играта потъва в забвение. До миналата година, когато с благословията на Роб Давю, тя получи нов живот под името “Downforce”. Новата версия, освен ново наименование, включва и няколко леки промени по правилата и размазваща нова визия.  В следващите редове ще ви споделя какво се е получило в крайна сметка и защото е толкова важно тази игра да получи нов живот.

сряда, 7 март 2018 г.

Чудовищна менажерия – King of Tokyo/ King of New York : Monster Packs



от Христо Симеонов

    Определено не започвам темата както би й подхождало най-добре. Нещо повече – започвам я абсолютно наобратно. Ала игрите „King of Tokyo" и “King of New York” са толкова популярни заглавия и не смятам, че имате нужда от увертюра. Още по-малко пък от ревюта за тях. Вероятно почти не са останали геймъри у нас, които да не са се сблъсквали с поне една от двете култови „биткаджийски“ игри със зарове дело на IELLO.

Изтекли снимки от последния холивудски блокбъстър...
    Добре де, кратко интро. В „King of Tokyo/King of New Yorkвие влизате в ролята на гигантски чудовища, познати ни от култови филми на ужасите – Годзила, Кинг Конг, Кибер-заек ? Последният не е особено популярен извън света на играта, но ме разбрахте накъде бия. Поемата контрола над едно чудовище и целта ви е да натупате опонентите си или да причините максимални щети в града, арена на вашите разрушения, които се измерват в точки. Играчът събрал двадесет точки или успял да елиминира останалите е победител. Двете игри споделят обща „яци механика“, а това което ги различава е мястото където се развива действието, Токио или Ню Йорк...и няколко дребни, допълнителни и досадни правилца в „King of New York”, които ненужно усложниха концепцията. Иначе всичко останало си е едно и също, хвърляте зарове, тупате чудовища, трупате точки и към всичко това прибавяме великите, безумно забавни илюстрации и висококачествени компоненти, запазена марка за IELLO. Крайния резултат – сигурна рецепта за успех, превръщаща двете игри от поредицата в това, което наричаме „модерна класика“.

    В следващите редове ще ви поговоря малко за последните продукти от „King” поредицата. Бързам да ви кажа, че те попадат в графата „ ненужни допълнения“. Спряхте да четете нали (що винаги си го причинявам сам това) ? „Monster Pack” бе новата идея на IELLO да „цеди“ пари от франчайза, пускайки ни култови чудовища, по които да се зарибява феновете на играта. Звучи ви като поредния „money grab” и е. Е, сега вече се чудя защо да продължавам да пиша...
    И аз подходих с недоверие към идеята. Основна причина за това беше и факта, че в последната година IELLO тотално ме объркаха с “King of” серията. Обявиха мобилна версия на играта. Добре. Използваха го като предтекст за издаване на ново копие на оригинала, “King of Tokyo”, уж само с нов арт, но се оказа и с нови чудовища. Не е добре, защото отново се целеше портфейла на феновете на поредицата. После дойде допълнението "Power up" за "King of New York". После обявиха нови чудовища, които ще продават на дребно, за тези, които не са си купили втората версия на оригиналната игра. Та в цялата тази каша, най-накрая стигнахме и до “Monster Packs”. Аз лично се обърках. Вероятно и вие. Давайте тогава да ви кажа за какво иде реч...защото напук на всичко се оказа, че си струва.

сряда, 28 февруари 2018 г.

Преживяването "Настолен град 2018" както го видя "BoarD Delights"

от Христо Симеонов

    В последният уикенд на месец февруари Велико Търново за втори път беше домакин на фестивал за настолни игри – Настолен град 2018 ! Този път събитието се проведе в "Мол Велико Търново" и както се очакваше, това донесе сериозен успех. В двата дни на фестивала рекорден брой посетители се отбиха, за да поиграят, погледат или закупят настолна игра. Сред тях имаше както сериозни и отдадени от дълги години на хобито геймъри, така и много начинаещи и сблъскващи се за първи път с настолните игри. Изключителна радост за мен, а вярвам и за организаторите, бе присъствието на ужасно много деца, което е най-прекрасния подарък за всеки фестивал. Те попиваха със жадни очи всичко случващо се на игралните маси  и смея да твърдя, че настолните игри спечелиха едно бъдеще поколение геймъри !


    Относно организацията – всичко отново бе на изключително ниво. Адмирации за целият екип на Настолен град 2018, който само може да бъде пример за отдаденост и любов към хобито, още повече, че правят това на напълно благотворителни начела и без заплащане. На всеки един от участниците беше предоставен удобен кът, за да разгърне своята дейност, а пространството за свободна игра бе отлично оползотворено. Споменавайки за участниците, трябва да кажа, че "Настолен град 2018" постави един своеобразен рекорд, събирайки на едно място хора цвета на занимаващи се с хобито от цялата страна. Освен добре познатите ни магазини за продажба на настолни игри и аксесоари, в лицето на OPGames, PikkoGames, IntelliGames и Paladium Games, във Велико Търново си дадоха среща и някой от големите клубове и организации в страната – Board Games Ruse, Varna Games, Riseof Dice (Пловдив) и др. Родните РЕВЮЛЪРИ ( специален поздрав за Боян Евстатиев, той си знае ) също дейно се включиха – Big Box Gamers, Cardcorepodcast и моя милост. Изключително приятна част от фестивала беше и участието на родни дизайнери, демонстриращи свойте заглавия – Гадината от Vermin Games, пичовете за "The King of All Bards", и Васко Лозанов ( Among Thieves ), който не пропуска да ни разкаже и за Sofia Board Game Weekend, който ще се случи в края на месец март ( за това повечко в близките дни ). Мисля да спра дотук и да оставя фотосите да говорят. А за всички вас – очакваме ви отново на Настолен Град 2019 догодина !

вторник, 13 февруари 2018 г.

Изяществото на Азия – Hanamikoji


от Христо Симеонов

    Като се замисля колко много пъти съм ви говорил за „елегантни“ игри в мойте ревюта (ако все пак някой ги чете, де ). Използвам този израз най-често, за да описвам игри с фин и деликатен геймплей, в който се потапяш за секунди и не искаш да изоставиш. Много от вас знаят, че винаги горещо съм насърчавал подобен тип игри, без значение от тяхната тема или жанр.

    В играта, за която ще ви говоря в следващите редове елегантността струй отвсякъде. Като започнеш от темата, базирана на легендарните японски гейши, та до геймплея, който е фин и пленителен като цъфтежа на вишните (ако не ме разбирате, задълбайте малко повече в японската култура ). Само името малко куца, защото  е трудно както за прочитане, така и за запомняне. Но това не може да е сериозна критика. Да видим за какво все пак става дума.