вторник, 17 октомври 2017 г.

"Перо и зар" с Боян Евстатиев : Настолните игри са мост между "книжката и мишката"

    Не ви ли се струва, че обществото продължава да гледа прекалено лековато на нашето хоби ? Този въпрос ми хрумна, докато редактирах това интервю за рубриката „Перо и зар“. Задавам го към всички вас – ангажирани по някакъв начин с настолните игри у нас. 

На настолните игри продължава да се гледа като на лековато забавление за наивници. Мнозина го определят като безполезно и детско. А настолните игри могат да предложат толкова много. Ползите върху развитието на тактическото и стратегическото мислене, върху логическото и дедуктивно възприемане на света и този непресъхващ извор за въображението са само частица от най-силните страни на настолните игри.


Естествено, далеч съм от мисълта, че настолните игри ще получат признание у нас от само себе си. За това трябва да се работи. Днешната ни среща е именно с човек, които в последните години отдаде ужасно много от времето и енергията си, за да популяризира любимото ни хоби. Боян Евстатиев е име познато за всеки роден геймър. "Човекът-Катан", винаги усмихнат и изключително положителен човек, който е научил толкова от вас как изглеждат модерните настолни игри благодарение на дългогодишната дейност на Клуб 73 и легендарния „Гигантски Катан“ – част от почти всяко родно събитие за хобито. С Боян се отлагахме доста дълго това интервю - ежедневие, уви. Най-накрая успяваме да го реализираме покрай излизането на първата игра на "Game On", българска компания ангажирана с това да предлага легазирани на български език хитови настолни игри. Да, Боян има пръст и там, но нека ви разкрия какво си побъбръхме заедно.

петък, 13 октомври 2017 г.

Божествените шампиони – Arena : For the Gods


от Христо Симеонов

    Само преди седмица ви говорих за биткаджийка игра. В "Gekido" поемахме контрол над симпатичен робот, опитвайки се да бъде последния оцелял в меле, изпълнено с много огънати ламарини и разлято машинно масло. Днес оставаме в същия жанр, облягаме се на почти същите механики и получаваме почти същата игра...Но само почти.


    "IELLO" явно си обича биткаджийските игри. След като нестихващия успех на "King of Tokyo" бе продължен с няколко експанжъна, своеобразно "stand-alone" допълнение ( "King of New York" ), дигитална версия и чисто ново, преработено второ издание, явно от компанията имат какво още да ни предложат в жанра на игрите вдъхновени от гладиаторските битки от древността. Без повече излишни приказки, нека ви разкрия какво ви очаква на "Арената".

сряда, 11 октомври 2017 г.

Блиц архитектура - Pyramids


от Христо Симеонов

    ...2017г. – годината на филърите ! Едва ли има по-правилно и точно определение за това цунами от леки и пристрастяващи настолни игри, което ни заля от януари насам. А най-хубавото в цялата история е, че нямаш дори и едно слабо заглавие сред тези игри...

    Упс, „магията“ на Word – сбъркан абзац, в грешна статия. И в грешен месец. До края на годината и до реализирането на „Традиционното годишно обобщение  – Състоянието на борда ( State of the Board )”, остават цели три месеца. И толкова много напиращи към рафтовете ви и тропащи по игралните ви маси настолни изкушения. Нека да успокоя и любителите на тежки стратегически игри – най-доброто за вас предстои.

Въпреки всичко казано в горния абзац - ще си говорим за поредния филър. Едва ли имам шанс до го скрия от вас ( то с такова заглавие ) – в днешното ревю ще си говорим за игра с древноегипетска тематика. Тези от вас, които ме познават или са попадали на мойте ревюта знаят, че съм болезнено вманиачен по исторически тематики в настолните игри. Именно това бе и причината с нетърпение да посегна към „Pyramids. Какво обаче открих в кутията – бързам да ви кажа в следващите редове.

четвъртък, 5 октомври 2017 г.

Стоманени крошета – Gekido:Bot Battles


От Христо Симеонов

    Любовта на човечеството към бойните спортове си е пословична. От кървавия пясък на Колизеума, та до мултимилионните галавечери в Лас Вегас, тези спиращи дъха зрелища са предпочитано забавление за милиони. През вековете нашите прадеди са развивали стремглаво бойните забавления, като дейно участие в тях за взимали както хора, така и животни. На последното в наши дни не се гледа с особено добро око...

    Затова е нужно нещо ново. И защо то да не бъде шеметна битка между бибиткащи и святкащи роботи. Та нали „тенекиите“ не изпитват никакви чувства и най-важното – нито грам болка. Пък и доста по-лесно е да изправиш две,три огънати ламарини, отколкото да възстановиш няколко строшени зъба.

    Тази толкова гореща тема съвсем логичко намери своето място и в настолните игри. В последните месеца на пазара се появиха цели две заглавия третиращи потенциални битки между роботи в близкото бъдеще. В това ревю ще ви представя една от тях. Дали си струва и има ли какво да ни предложи поредната биткаджийска игра ? Бързам да ви кажа в следващите редове.

вторник, 3 октомври 2017 г.

Царят на плодовете – Легендарният плод


от Христо Симеонов

   Дайте да си го кажем още в началото. „Право, куме, в очи“, както е казал народа. Що е то „legacyигра ? Вероятно повече от вас знаят, но няма да се изморя да го обяснявам. „Legacy” e система в настолните игри, в основата на която е възможността в хода на серия от игрални сесии, играчите да променят правилата, включвайки или изключвайки такива от действие, като крайния резултат от всичко това е реализирането на едно персонално, лично копие от играта, което носи индивидуалния дух на групата играчи.

    Като основоположник на системата може да посочим известния дизайнер Роб Давю. Към този момент на пазара може да откриете няколко подобни игри, коио освен по тема се различават и по „степен на фаталност“. Не се учудвайте ако не знаете за какво ви говоря – последния термин си е мое творение. „Степен на фаталност“ е възможността за преиграване на дадена „legacyигра. И тук  ставаме свидетели на няколко различни подхода. В „Legacy” игрите на Давю ( "Pandemic", "RISK", "SeaFall" ) играта се играе в пълния си блясък само веднъж, което пък е свързано с богохулни за всеки геймър деяния, като късане на карти, писане по игралното табло и изтриване на цели секции от правилата. В заглавия като "T.I.M.E. Stories" пък е избран подхода на модулите – играете дадано приключение, достигате до финала му и вероятно ще се върнете към него с друга група играчи, така де – имаме що годе някаква преиграваемост.

    Вероятно се досещате накъде отиват нещата. „Legacy” игрите са запленяващи с многопластовите си правила и богатство на геймплея, който се разкрива постепенно пред играчите, но на цената на само едно изиграване. Е, така беше...досега. В днешното ревю ще ви разкрия една нова и смела концепция в хобито, която се опитва да обърне “legacy” игрите с главата на долу. А най-хубавото - пристига при нас на български !