четвъртък, 22 юни 2017 г.

Първи поглед : Устрем към звездите – A Place in the Sun


от Христо Симеонов

    Очаквах тазгодишното издание на „Хексакон“, фестивал изцяло посветен на настолните игри, с тайната надежда, че ще успея да си уредя среща с нея. Среща с  “A Place in the Sun”. С новата българска игра, търсеща успешно финансиране чрез платформата „Кикстартър“. Играта е второ заглавие под шапката на нашенците от „Vermin Games“, след успешната “Bright Future”. Дизайнер отново е Радомир Мирчев.

    Като фанатизиран "sci-fi" фен, темата на “A Place in the Sun” мe привлече още след обявяването на играта. Жанрово тя бе категоризирана като „игра с карти“, което още повече засили апетита ми. Надявах се на нещо близко до обичаната “Race for the Galaxy“, но с нов привкус и защо не и с по-интригуващи механики. В това кратко превю ще ви разкрия какво мисля след първия си досег с “A Place in the Sun”.

вторник, 20 юни 2017 г.

Усмивка за продан или за Япония без самураи – Yamatai


От Христо Симеонов

    Когато си говорим за кофти заглавия, то заглавието на това ревю без никакво съмнение ще грейва достойно в челните редици. Предполагам, че ви звучи като лошо начало на скучен пътепис или като плах опит за изява на голобрад журналист. Определено му липсва финес.

    Едно обаче не може да му се отрече – богато е на информация. Само в един кратък ред ви казах толкова много. Усмивка, търговия, Япония и отсъстващи самураи. Трудно бихте събрали всичко това в по-добро заглавие, нали ?

    Шегата настрана, играта, която ще ви представя в това ревю е едно от най-чаканите заглавия на годината, а причините за това с лопатата да ги ринеш. През издателите, дизайнерите, темата, та чак до визуалното оформление. Вдигайте котва и опъвайте платната, загадъчният архипелаг Яматай ни очаква.

вторник, 9 май 2017 г.

Светулковци - Glüx

Светулковци - Glüx
От Христо Симеонов

    Не мога да им го отрека – дяволски са упорити. Докато поредното,  препълнено с ненужно детайлни миниатюри заглавие от "Cool Mini or not", счупи нова порция рекорди в платформата за финансиране "Kickstarter", а "Fantasy Flight Games" ни изкушават с още едно заглавие пренасящо ни в култовата вселена на "Star Wars", те се подават от някой ъгъл в любимия ви магазин или клуб за настолни игри и ви въвличат в поредната главоблъсканица. Докато дизайнери ви свалят звезди, пренасяйки ви през бойните полета на Средновековието, в  разгара на спиращи дъха космически опери или сред прашни библиотеки, скътали тайно познание за древно зло, те дори не си правят труда да ви залъгват, а просто ви дават шепа чипове, токени или зарове, без никаква тематична връзка помежду им и ви казват „ Аз съм игра“.

    Ако още не сте се досетили, говоря ви за абстрактните игри. Вечнозелените праотци на игрите от всякакъв род и калибър упорито отказват да отстъпят сцената и да се предадат пред модерните достижения на жанра, изобилстващи с пъстри теми, пищни илюстрации и бляскави компоненти. Абстрактните игри, макар и отдавна не най-популярния жанр в хобито, продължават да устояват на времето и прогреса, упорито отказвайки да се изплашат от Ктулу, от абсурдно детайлните миниатюри, от "Legacy" манията, от нашествията на викинги и морето от зомбита.

    И след тази въздълга увертюра...да, ще ви говоря за абстрактна игра. Запознах се с нея преди два месеца и си беше любов от пръв поглед. Тя е толкова елементарна, че буквално се обяснява за под минута, което чувствително ще застраши големината на това ревю. Същевременно е безумно елегантна и ще мога да „слепя“ материал от 3-4 страници в празни, високопарни хвалебствия. Абе далавера отвсякъде. Нека все пак да си поговорим и за играта...

понеделник, 24 април 2017 г.

"Перо и зар" с Янчо Харбалиев : Да имаш клуб за настолни игри е супер забавно !

от Христо Симеонов

    В последните години отвъд океана успешно бе наложен "International Tabletop Day", своеобразен празник на настолните игри, който празнуваме по най-удачния за хобито начин - като играем настолни игри. Денят на настолните игри е винаги през пролетта, макар и не на една и съща, предварително фиксирана дата. Малко като Великден...за геймъри. 

    В навечерието на тазгодишния празник, които ще се проведе на 29.04. реших да ви срещна с човек, решил да се посвети на хобито, следвайки една своя мечта. Янчо Харбалиев е особен човек...в най-добрия смисъл. Винаги усмихнат, приветлив и възпитан. Човек със силна воля и смели мечти. Мечти, за клуб за настолни игри, за място където да се събира както с приятели, така и с нови хора, които да запалва по любимото ни хоби. 

    Пристигам в забързан съботен ден във "Varna Games". Клубът бавно се пълни със жадни за забавление геймъри. Част от масите са заети от играещи "TCG" заглавия, вплетени в пореден кръг от редовните турнирни битки организирани в клуба. Докато чакам Янчо за това интервю пред очите ми се разиграват две прелюбопитни сцени. Първо влиза група младежи, говорещи на развален английски, вероятно чуждестранни студенти. С жадни очи те оглеждат селекцията от игри на клуба, спират се на желана игра и се насочват към масите. Идват за първи път, но вече са открили едно местенце за магия във Варна. След тях в клуба влиза млада майка с две малки момченца. По-голямото от децата, около десет годишно, трескаво се интересува дали в клуба се играе "Yu-Gi-Oh!". Момчето зад щанда, част от екипа на "Varna Games", му отговаря положително. Нещо повече. Кани го да влезне, да погледа и ако иска да опита...напълно безплатно. Майката се съгласява и детето потъва сред масите с разпалени играчи. Сърцето ми трепва. Присъствах на "раждането" на един нов геймър и чувството е страхотно.

    Когато Янчо пристига, провеждаме разговора си в една странична стаичка, своеобразен офис на клуба. Навсякъде е осеяно с "декорации" от отминали събития - балони от Хелоуин (неясно как оцелели все още), плакати за Хари Потър тематична вечер, флайъри и украса. Обстановката е далеч от делова и това не се дължи на безспорядъка, а на нестихващите разговори идващи от препълнения клуб. "Varna Games" е на първо място храм на геймърщината, а след това всичко друго. Един проект, роден от една мечта.

петък, 24 март 2017 г.

Възходът на Червения гарван. Част II : “Islebound”


От Христо Симеонов


    Хайде да започнем с кратко резюме. Преди да се потопим в магията на "Near and Far", едно от най-очакваните заглавия тази годината, реших да ви поговоря за последните две заглавия на "Red Raven Games", които се появиха на пазара. Причина за това е, че голяма част от механиките и геймплея на тези игри са своеобразен постамент върху които стъпва предстоящата "Near and Far".

    В първата част на това ревю ви споменах, че „Above and Belowме разочарова. Разочароваме това, че Райън Лоукът, дизайнер и илюстратор на играта, не успя да изпълни заложените предварително цели. А именно да създаде един добър микс между стратегия и „choose your adventure" (книга-игра). “Above and Below” е едно добро, леко „евро“ заглавия, което ще се понрави на тези от вас, които обичат да „въртят“ ресурси и да трупат точки посредством разнообразни способи.

    Какво може да очакваме от „Islebound“ ? А дали ми хареса ? Ще се опитам да ви кажа в следващите редове.