вторник, 13 февруари 2018 г.

Изяществото на Азия – Hanamikoji


от Христо Симеонов

    Като се замисля колко много пъти съм ви говорил за „елегантни“ игри в мойте ревюта (ако все пак някой ги чете, де ). Използвам този израз най-често, за да описвам игри с фин и деликатен геймплей, в който се потапяш за секунди и не искаш да изоставиш. Много от вас знаят, че винаги горещо съм насърчавал подобен тип игри, без значение от тяхната тема или жанр.

    В играта, за която ще ви говоря в следващите редове елегантността струй отвсякъде. Като започнеш от темата, базирана на легендарните японски гейши, та до геймплея, който е фин и пленителен като цъфтежа на вишните (ако не ме разбирате, задълбайте малко повече в японската култура ). Само името малко куца, защото  е трудно както за прочитане, така и за запомняне. Но това не може да е сериозна критика. Да видим за какво все пак става дума.

петък, 9 февруари 2018 г.

Акробатика със зомбита – Flick’em up !: Dead of Winter


от Христо Симеонов

    Как да направим настолна игра за две минути ? Взимате две познати и обичани заглавия и ги смесвате заедно. От едното си открадвате темата, а другото ще послужи за основа на геймплея ви. Лесно е, нали ? Дали обаче ще направим добра настолна игра е вече друг въпрос, на който с радост ще се опитам да ви отгоре по-надолу.

"Flick’em up !" (ревю) е игра за ловкост, за която съм ви говорил много пъти. Ситуирана в Дивия запад, тя поставяше играчите в два отбора – на шерифите и този на бандитите. След което в серия от предварително зададени приключения, включващи банкови обири, преследвания, отвличания, престрелки, бесилки и прочие традиционни уестърн атрибути, вие трябва да отговорите на най-големия въпрос – кой има по-точен мерник или казано по-точно, по-ловки пръсти.

"Dead of Winter" (ревю) е изключително богата тематично полу-кооперативна игра, която според мнозина ( включително и моя милост ) е най-добрата игра със зомбита, която може да намерите на пазара. Играта ви пренася в ролята на оцелили по време на зомби апокалипсис, случващ се по средата на изключително мразовита зима. Най-култовото в играта е, че зомбитата ще са последния ви проблем. Снегът, недостига на храна и медикаменти, нелепите инциденти и подозрителните действия на съотборниците ви, част от които може да преследват свой собствени цели, напук на края на света ( колко...човешко ) ще ви държи в напрежение през цялото време, за да изпитата едно от най-вълнуващите гейминг преживявания (гарантирам ), което може да ви предложи настолна игра.

    Звучи ви като нещо лесно за комбиниране, нали ? Нека да разберем повече обаче.

сряда, 7 февруари 2018 г.

В планините на скъперничеството – Klondike Rush


От Христо Симеонов

    Може би сте чували да наричат модерните настолни игри и „дизайнерски игри“. Вероятно за мнозина, не толкова „на ти“ с хобито, това определение звучи странно. То обаче идва, за да отличи тези заглавия, маркирайки ги ясно като принадлежащи към една епоха, в която дизайнерите на настолни игри започват да се превръщат в звезди на популярната култура.

    Преди „дизайнерските игри“, настолните игри обичайно са били продукт на неназован автор. Както класическите абстрактни игри, които са на няколко стотици години и трудно можем да определим създателят им. След това за дълги десетилетия, настолните игри преминават през периода на „колективното авторство“. Екипи от дизайнери създават дадена игра, като никои от тях не получава кредит ( да си изпише името на кутията, разбирайте ) за авторството й.

    И така до модерните настолни игри, голяма част от които са продукт на ясно посочен автор – дизайнер. Естествено, както подобава на един културен феномен в 21век, така и настолните игри днес се "облягат" на авторите си с една основна цел – привличане на публика. Всеки един геймър, потенциален купувач, подхожда доста по-спокойно към продукт дело на Мат Лийкок ( "Pandemiс" ) например, очаквайки да е поредната кооперативна игра. Или към новото заглавие на Ерик Ланг ( "Blood Rage" ), което вероятно е още една „area control” игра.

    Дизайнерите на настолни игри, както всеки един дизайнер ( тъпото изречение си е тъпо ), имат собствен стил, оригинален подход и любими механики, които откриваме преимуществено в игрите им. Някой от авторите дори ситуират игрите си в един и същи тематичен сетинг. И става доста интересно, когато тези автори решат да направят нещо различно...

    Именно с една странна, особена и необичайна настолна игра, различна от всичко,което сме виждали от нейния автор, ще ви запозная в следващите редове.

вторник, 6 февруари 2018 г.

Тайнствените артефакти – Alien Artifacts


от Христо Симеонов

    За да разберете правилно емоцията, която предизвика „Alien Artifacts” в мен, емоция, която ще се опитам да представя в следващите редове, трябва да се върнем една година назад. Точно преди дванадесет месеца обявих, че това ще бъде най-чаканата за мен настолна игра през 2017г. 
Причините за това се кореняха в темата й, прозхода й и очакваните механики.

    За да разберете пък защо изброените по-горе причини  ме вълнуват толкова, то трябва да се върнем около шест или седем години назад във времето. Назад до момента, в който открих за първи път "tableau building" жанра. Трудно ми е да ви дам логичен и пълнокръвен превод на този термин, затова ще се опитам да го обясня нагледно. Това са всички тези игри, в които първоначално събирате ( закупувайки ) карти или плочки, поставяйки ги на масата пред себе си, в своя персонална зона, а след това ги активирате, посредством действия, в разнообразни комбинации, за да генерирате точки. Този жанр още е известен и като "engine building" / създаване на „мотор“ /, защото основната ви цел в тези игри е именно създаването на най-оптимизираната „машина“ за генериране на максимален брой точки.

    Сред представителите на този жанр, за които съм говорил неведнъж се открояват имената на игри като "Race for the Galaxy", "Deus", "Terraforming Mars", "Elysium" и много други. Особено място в сърцето ми заемат двата двата продукта в жанра, дело на поляците от "Portal" – "51st State" и "Imperial Settlers".

    Именно с такава визитка се изправи пред мен обекта на това ревю – поредната "табло билдинг" игра, дето на "Portal", този път обаче с космическа тема ( любимо ! ) и с амбицията да бъде „4Х игра с карти за под един час игрово време“. Вече разбирате, защо бях толкова въодушевен от "Alien Artifacts" и буквално броях дните до излизането на играта на миналогодишния "Essen Spiel".

понеделник, 5 февруари 2018 г.

Настолен град 2018 - един задължителен фестивал !

   
  от Христо Симеонов

         Отново е февруари и отново сядам на сладка раздумка с Ивайло Драганов (миналогодишното интервю с Иво в линка ) . Темата този път е "Настолен град - 2018". Второто издание на фестивалът за настолни игри, задаващо се буквално зад ъгъла, ще се проведе в последния уикенд на февруари (24-25.02), а домакин ще е отново град Велико Търново. Ето и какво ми сподели Иво за предстоящото събитие.(бел.ред. всички снимки са от миналогодишното издание на фестивала, за което благодарим на професионалния фотограф Станимир Димитров. Линк за връзка с него )