петък, 4 август 2017 г.

Война и мир...и мекове – Scythe


от Христо Симеонов

    Ако имам някакъв грях към хобито до момента, то той е, че се забавих прекалено дълго с това ревю. Имах си обаче причина - исках да бъда безкрайно обективен. Нещо повече – след първата ми среща със „Scythe“, играта далеч не ми хареса. Стори ми се откровено небалансирана, събрала куп странни геймплей решения. Не можех обаче да заложа репутацията си ( излишна минутка за надуване ) и да критикувам играта без да съм и отделил повечко игрово време. И така се минаха близо осем месеца и прилична бройка сесии на “Scythe” зад гърба ми, преди да седна и да се опитам да ви споделя какво мисля за играта.

    Има и нещо хубаво в цялата история. “Scythe” без никакво съмнение бе най-популярното заглавие за изминалата година, така че определено не ми е нужен увод, с който да се опитвам да ви въвеждам в това ревю. Ще говоря за “Scythe”. Ще ви споделя какво мисля за “Scythe”. Ако искате да го чуете, то ще го намерите в следващите редове. Без повече да протаквам, сипвам дизел в мека и поемаме през необятната източноевропейска шир.

четвъртък, 3 август 2017 г.

Годината на мечката – Barenpark


от Христо Симеонов

    Като казаха „леки, семейни настолни игри“, та цяла година. Кротко, спокойно като тих и напоителен есенен дъжд, започвайки от началото на година, буквално ни удави от заглавия в тази категория. То не бяха пици, молове за приключенци, зарове с променящи се страни, търговци на подправки, древноегипетски архитекти, изгубени градове и прочие. Толкова много теми, толкова много игри и всички обединени под един знаменател – лек, елементарен, но заразителен геймплей, който ви кара да ги играете до полуда. Започнах чак да си мечтая, за нещо по-геймърско, което поради мащаба си да слиза от рафта и да каца на игралната маса веднъж на шестмесечие...

   И в това ревю обаче ще си говорим за „семейна игра“. Понеже наскоро бе определен тазгодишния победител в престижните награда "Spiel des Jahres", реших от рано да ви запозная с бъдещия такъв – точно толкова ми хареса играта, за която ще ви говоря в следващите редове. Рядко правя толкова силни констатации още от увода на ревютата си ( защото може да загубите интерес да ги четете докрай...ако ги четете де ), но „Barenpark категорично заема върха на „семейните“ игри появили се от началото на годината ! И веднага ще ви кажа защо.

понеделник, 31 юли 2017 г.

Власт за доминото – Kingdomino


от Христо Симеонов


    Традиционно, в средата на месец юли бяха раздадени може би най-популярните награди в нашето любимо хоби, германската игра на годината “Spiel des Jahres”. Казвам най-популярните, но далеч не и най-акурантните, защото през годините редица страхотни заглавия са оставали пренебрегнати от журито, за сметка на откровено скучновати игри. Говорейки за журито на конкурса, то то обичайно дава предимство на европейски (германски) заглавия, със силно изразена "семейна" насоченост. Рядко някоя наистина геймърска игра е печелила “Spiel des Jahres”.

    Тазгодишните заглавия номинирани за „Игра на годината“ отново попаднаха в горепосочените критерий. Изборът на журите се спря на малката и бърза “Kingdomino”,  в която, както може би се досещате от заглавието, действието се върти около използването на специални правоъгълни плочки - домино. Дали тази игра бе най-подходящия избор или журито отново потвърди репутацията си на „правещо лоши избори“, бързам да ви кажа в следващите редове.

вторник, 25 юли 2017 г.

Универсалната формула на справедливостта – New York Slice


от Христо Симеонов

    Когато попаднах на тази игра, на секундата се пренесох мислено в студентските си години и по-точно, тези прекарани в юридическия факултет. През дългия курс на обучение, студентите по „Право“ най-често търсят отговор на въпроса „Какво е справедливост ?“ и „ „Как да я постигнем ?“. Без никакво съмнение, фундаментални въпроси, които вълнуват младите, амбициозни умове на студентите, но уви, много рядко се намира преподавател, който да си позволи да говори за справедливостта извън захаросаните понятия, познати от учебниците.

    Играейки „New York Slice” се сетих за един такъв преподавател. Имах честта, той да води две от дисциплините, които изучавах. Няма да споменавам името му, но ако чете това ревю, се надявам да се усмихне и да си каже : „ АБЕ ИМАЛО Е СМИСЪЛ ВСИЧКО ДЕТО ГО ГОВОРИХ НА ТИЯ ДЕЦА!“.

    Въпросният уважаван от мен преподавател в рамките на серия от упражнения ни беше поставил една задача, с която да изследваме справедливостта. Тя звучи като притча или приказка.

    Трима разбойници извършили мащабен обир, отмъквайки цялата кралска съкровищница, барабар с държавната хазна, скъпоценните накити на кралицата и самата кралска корона. Замъкнали тоновете имане ( не се казва как ) в дълбока и тъмна пещера и седнали да го делят. Съкровището обаче не можело да се оцени. Как да съпоставиш короната или скиптъра на краля със сандъци със злато ? Как да изброиш стотиците хиляди златни монети ? Блъска ли си главата тримата разбойници, мислили начини, чудели се. Всеки един от тях предлагал „справедлива“, в неговите очи разбира се, подялба, която другите начаса отхвърляли. И така стигаме до въпроса : как да разделим съкровището, за да бъде справедливо ?

    Не се бойте, в следващите редове няма да ви говоря със сложни юридически термини, да ви цитирам латински сентенции на мъдри римски юристи и да ви обсипвам с алинеи и параграфи. Играта, която ви представям, съдържа в себе си есенция, която смея да нарека „универсалната формула на справедливостта“. Без повече да разтягам локуми, поставяйки това заглавие като лайтмотив на цялото ревю ( благодарение на вас, неназовани преподавателю...), ето за какво иде реч.

петък, 14 юли 2017 г.

Ковачница за зарове – Dice Forge


от Христо Симеонов

    Да си дизайнер на настолни игри не е никак лесна работа. Особено в този своеобразен „златен век“, който преживява нашето любимо хоби. Пазара буквално бива заливан от стотици нови заглавия всеки месец и поредния клонинг на „Magic или поредното сухо „евро“ с поставяне на работници няма да ти спечели място край масата с големите хитове. Създаването на иновативни и оригинални геймплей механики започва да се превръща все повече в непосилна задача.

    Ала времето когато оригиналните идея ще напуснат настолните игри изглежда все още далеч. След като миналата година станахме свидетели на първата игра, в която сами сглобявате картите, с които играете ("Mystic Vale"), то тази година дойде ред на заровете. Всъщност, зарове, със сменящи се според предпочитанията на играчите страни или казано иначе „ изработване на собствени зарове по време на игра“ не е нова идея. През 2014г. “Rattlebones“, малка и хитра играчка, ни представи подобна механика, на зарове с възможност за променяне на страните. Уви, тя не получи нужното внимание и като че идеята за персонифициращи се зарове беше забравена. Забравена, но явно не и погребана, защото още миналата година беше обявено иновативното заглавие Dice Forge”, което щеше да заложи на подобна механика, с чиято помощ играчите сами щяха да си „коват“ заровете. Естествено "Dice Forge" се превърна е едно от най-очакваните заглавия тази година и след като само преди броени дни неговия дебют най-накрая стана факт, бързам да ви споделя своето мнение за играта.